ИСТИНСКАТА ИСТОРИЯ НА РИБАРЯ И ЗЛАТНАТА РИБКА
- Я,каква е тая стара мрежа, бабо?- попита Роси, която много обичаше да рови из кашоните и чекмеджетата на баба си.
- О, това ли? Намерих го на брега на Йонийско море, това е парче от мрежата на един рибар, който хванал Златната рибка. Поискал нова мрежа , а старата изхвърлил на брега.
- А ти откъде знаеш, че е негова?- намеси се и Виктор.
- Че как няма да зная? Вижте на колко места е скъсана, цяло чудо е, че е прехранвал семейството си с нея! Всъщност , вие май не сте чували истинската история за тоя рибар, а?
- Ами...- започна Роси.
- Мама ми я чете, но не мога да си спомня много, ако може, разкажи ни я пак, бабо!- започна да настоява и Виктор.
- Добре, ама хайде да си хапнем малко печена тиква, защото приказката изобщо не е кратка и подозирам, че ще огладнеете много докато свърши!- и баба им извади от фурната цяла тава с препечена тиква, сложи отгоре й мед, после им сипа в две чинии и докато се обърне, децата вече я бяха излапали.
- Хайде сега приказката!- извикаха в един глас. После се настаниха на дивана, Виктор прегърна любимото си плюшено куче, а Роси прегърна братовчед си.
- Добре, добре! На брега на морето живеел един млад рибар, който всеки ден излизал в морето със старата лодка, която имал от баща си, а той от своя баща и така нататък. Не хващал много риба, но с това, което продавал на пазара, все някак си се издържали с младата му жена. Но този ден мрежата много натежала и той с усилие успял да я издърпа на брега.
„Ехаа, помислил си, днес сигурно късметът е бил с мене и може да изкарам повече от всякога!“
Но какво било учудването му, когато не намерил нищо, освен една малка рибка! Тя ли тежала така? Сигурно, защото блестяла като зла-то, не, просто си била златна! Мятала се , горката, дори се наранявала, но не можела да се освободи, а вече се задушавала без вода.
- Но какво е това? Такава риба още не съм улавял! Много е малка, но е златна, сигурно струва много!
- Моля те, рибарю, пусни ме обратно в морето! Знам, че си с добро сърце, защо съм ти аз? Толкова съм малка, че няма да ти дадат нищо за мене!
- Ама тя говори!- не спирал да се чуди рибарят- Не мога да те пусна, защото аз и жена ми ще гладуваме, а така можа някой да те купи за аквариума си!
- Нее, виж какво ще ти предложа, само слушай внимателно! Ако обещаеш да ме пуснеш, ще ти изпълня три желания ! Пожелай си каквото искаш и то ще се сбъдне!
- О,не, не на мене тия, не ти вярвам! Ако можеше да сбъдваш желания, щях ли тук да се мъча с тая стара мрежа?
Още не издумал, и хоп!- на пясъка се появила нова здрава мрежа!
-Я,да вярвам ли на очите си? Не, това е илюзия май! Ако е истина, за тая нова мрежа ми трябва и нова, здрава и по-голяма лодка, че да хвърлям на по- дълбокото!
Още не изрекъл тия думи и близо до брега вече се полюшвала на вълните красива лодка с висока мачта и спуснато бяло платно. На борда й имало надпис“Малена“.
- Ама...Не, май ще трябва да се събудя вече, не само е нова, но е и наречена на първата ми любов...Сега ми е жена, но...Старата лодка ми беше от татко и дядо и затова не промених името й...Слушай, рибке, истинско ли е всичко това, а?
- Истинско е, както е истина, че започвам да се задушавам! Затова казвай бързо и третото си желание и да си ходя при татко!
- Добре, добре! Ами след като имам нова мрежа и лодка, не може ли и една къща с три стаи поне, а? Или е много?
Засмяла се рибката, махнала опашка.
- Погледни нататък!- извикала му. Рибарят се обърнал към хълма, на който била малката му къщичка и видял нова бяла къща с червен покрив и големи стъклени прозорци, които блестели на залязващото слънце. Така се захласнал, че забравил ,че златната рибка вече бере душа.
- Рибарю...- едва прошепнала тя- Върни ме във водата...Аз изпълних...
Младият мъж я грабнал и бързо я пуснал във водата. Отначало тя не помръдвала и той помислил,че е умряла, но после тръснала глава, замахнала с перка и казала:
- Хайде сега, влез отново в морето с новата мрежа и лодка! Това пък е бонус от мене!- и весело отплувала навътре в морето. Рибарят я послушал и не след дълго се върнал с богат улов, който продал на пазара. Когато се прибрал, жена му стояла със зяпнала уста в новата къща и не можела и дума да каже от учудване. Разказал й той какво му се е случило, но вместо да се зарадва, тя се разкрещяла:
- Глупак такъв! Как може да си толкова задръстен? Да пропилееш такъв късмет за една нищо и никаква мрежа, скапана лодка и мизерна къщурка? Сега можехме да живеем в дворец и цялото село да ни слугува! На врата ми щеше да виси огърлица от бисери, а на всеки пръст щях да имам пръстен! Нямаше да има нужда да ходиш в морето изобщо! Отивай да търсиш пак златната повлекана и този път бъди по-умен!
Натъжил се рибарят, той бил толкова щастлив с това, което придобил, но защо жена му се разсърдила така? Седнал на брега на морето, гледал мрачно към водата, но се срамувал да извика Златната рибка. Така стоял дълго, а когато се прибрал, жена му започнала отново да му крещи. И така било всеки ден. Единствено спокоен бил , когато влизал в морето.
Един ден пак седял на брега и се чудел дали да не си сложи край на живота, този тормоз вече не се търпял! Изведнъж водата закипя-ла, зафучала, после се разделила на две и от нея се появил Морският Дявол Чум Пущун. Рибарят дори не помръднал, било му все едно дали чудовището ще го завлече на дъното или просто ще го подмине.
- Ей, ти, какво мислиш толкова? Всеки ден те виждам кахърен, отчаян, мога ли да ти помогна с нещо?
- Не, Чум, не мисля, че можеш!- и мъжът въздъхнал тежко, а от въздишката му тревата се люшнала и увехнала.
- Все пак, кажи като мъж на мъж, може и да измисля нещо-настоявал повелителят на морето.
- Добре, щом казваш...Всичко започна от една тежка мрежа...
И рибарят разказал на Чум Пущун колко щастлив го направила мал-ката рибка и как след това алчната му жена отровила живота му.
- О, това ли било?- засмял се гръмко дяволът- Ще ти помогна, разбира се, това е най- лесното!
- Ще ми дадеш дворец ли?
- Нее!- разсмял се пак морският властелин- Но когато се прибереш, жена ти вече няма да е там. Ако ти дам дворец, тя ще поиска друго, след това друго...Няма да има край и пак ще бъдеш нещастен и отчаян и ще ти иде да си сложиш край на живота. А сега тя ще си получи каквото желае, но не заедно с тебе. Само че това си има цена...
- Кажи какво ще искаш, ако мога да се отърва от нея, всичко ще ти дам!
- Не, не всичко, а само едно нещо...-замълчал за миг дяволът- Искам да ми донесеш това, което не знаеш, че го имаш в къщи!
„ Че кое е това, което да не зная че имам? Аз имам толкова малко неща, всичко ми е известно- леглото, скрина, масата...“А на глас казал:
- Съгласен съм!
- Мъжка дума?
- Мъжка дума!
Стиснали си ръцете и рибарят се прибрал у дома. Посрещнала го съседката.
-Да знаеш какво се случи само, Ромиле! Оттук мина принцът със свитата си и жена ти тръгна с тях, принцеса щяла да става, в дворец да живее, огърлици да носи и пръстени по всеки пръст!
Това било, значи! Тръгнала си е и нищо лошо не й се е случило...
Но като влязъл в къщата, видял бебешка люлка и в нея едно ново-родено бебе.
-Ами тя точно преди това роди сина ви...- обяснила съседката.-Остави го тук, ти да го гледаш. Ако искаш, аз мога да ти помагам и да се грижа за него, докато си в морето. Ще го кърмя заедно с моя син...
И така заживял рибарят с малкия си син. Всеки ден влизал в морето, продавал улова, а съседката се грижела за момчето и то растяло ли, растяло. Докато един ден станало толкова голямо, че баща му го взел със себе си на риболов. Но когато влезли навътре и хвърлили мрежите, водата кипнала, покрила се с бяла пяна, издигнали се огромни вълни, после се разделила на две и от нея излязъл самият морски дявол Чум Пущун. Сърдит, лют и ядосан до краен предел, удрял с тризъбеца си по вълните и те ставали още по-големи, а лодката на рибаря безпомощно се люшкала между тях.
- Забрави обещанието си, Ромиле!- извикал морският господар- Май ще трябва да ти го припомня, а? Колко години минаха откакто ти по-могнах да се отървеш от алчнатга си жена? Петнадесет? Не, вече май станаха двадесет, а ти все още не си ми дал това, което ми се полага!
- Велики Пущун, така е, но просто аз нямах нищо, което да не знам, че притежавам тогава и...
- Нямал си, а? Я си помисли малко! Какво намери в къщи когато се прибра, а жена ти беше заминала със свитата на принца?
- Ами...съседката ми каза ,че...
- Съседката! Не ме интересува никаква съседка! Какво намери в люлката, питам?
-Имах...син, велики Чум, ето го с мене, днес става на двадесет години! Поклони са на господаря на морето, моето момче!
Но докато момъкът се изправял, една силна вълна го грабнала и из-чезнал от очите на баща си заедно с Чум Пущун. Завайкал се рибарят, но от водата се чул гласа на дявола:
-Това трябваше да ми дадеш, Ромиле, сина ти, който не знаеше, че се е родил! Сега ще служи седем години в моя дворец за да отработи дълга ти и когато приключи, ако съм доволен от него, ще може да си избере каквото си поиска за да го отнесе на сушата.
Дълго плакал и тъжал мъжът, но все се утешавал, че след седем години ще види отново момчето си. Пак излизал в морето, продавал риба и спестявал по някой грош за да има с какво да посрещне Камен.
Времето минавало, за един бавно, за друг бързо, но за нещастния баща дните направо се влачели , натежали от мъката му по рожбата. И един ден сърцето му не издържало, пръснало се от мъка на хиляди късчета. Погребали го съседите заедно с лодката и мрежата му в морето, вълните заиграли лудия си танц и скоро крехкото съдче се изгубило между тях.
Само една частичка от бащиното сърце се изплъзнала към дъното, заблестяла и се превърнала в чудно зърно бисер.
Къщата останала празна, само съседката понякога се отбивала да я нагледа, въздишала тежко и си спомняла за далечните години, когато се грижела не само за своя син, но и за съседското дете. Питала се къде ли е то сега, дали някога ще се върне...Сигурно е голям мъж, ето, нейният син отдавна й доведе снаха и внуче си има даже.
А през това време Камен слугувал на Чум Пущун. Всеки ден наглеждал морските пасища, където стада риби се въдели на воля, обикалял полетата с бисерни миди, някои от които отглеждали огромни зърна. Но работата не му тежала, защото можел да вижда често дъщерята на господаря си, прекрасната Маринела. В нея бил влюбен момъкът и с тревога си мислел за деня, когато службата му трябвало да свърши и да си тръгне от там. Дворецът на Морския дявол се намирал на един прекрасен остров сред океана, който подводните вулкани създали с мощните си изригвания в продължение на много хилядолетия. Стените му били от преплетени вкаменени водорасли и черупки на миди и охлюви, сред тях блестели бисери и скъпоценни камъни. Но всичко това нямало никаква стойност за Камен, ако сред тия богатства не чувал вълшебният глас на Маринела и не виждал сияйното й лице. Чудел се дали може да се надява и тя да го обича и нещо повече, дали щяла да се съгласи да тръгне с него към бащината им къща. Един ден набрал смелост и я попитал и каква била радостта му, когато разбрал, че и момичето било влюбено в него и с радост приело да му стане жена и да живее с него в бащиния му дом.
Ето че настъпил денят,когато Камен трябвало да си тръгне от двореца на Чум и, както му било обещано, да вземе от него каквото си поиска. Набрал смелост момъка, хванал за ръка Маринела и казал:
-Могъщи господарю, ти ми обеща да си взема каквото поискам на тръгване, но нищо в твоя дворец няма цена за мене, ако любимата ми остане тук! Затова те моля да ми дадеш Маринела за жена и да ни позволиш да се приберем в моя дом на брега на морето. Обещавам много да я обичам цял живот, да се грижа за нея и никога да не я обиждам.
Ядосал се много морския дявол, ударил с тризъбеца си по пода и тутакси в него се появила огромна пукнатина точно между двамата, тя бързо се разширявала, от нея излизали зловонни вулканични пари, а на дъното й клокочела лава. Но Камен не се поколебал, засилил се и прескочил пукнатината, хванал пак Маринела за ръката и продължавал да умолява баща й да се съгласи да се оженят.
Пак ударил по пода Чум и нова пукнатина зейнала между тях, бурно море ги разделило, огромни вълни се пенели долу, водовъртежи яростно бучели. Но Маринела не губила нито миг, скочила във водата и преплувала до годеника си, хванала го за ръката и със сълзи на очи продължавала да моли баща си да не ги разделя с нейния любим.
За трети път ударил Чум по пода и буйни пламъци разделили двамата влюбени, издигнали се чак до небето, не можели да бъдат нито прескочени, нито заобиколени.
- Ако не сме заедно, по-добре да умра!- извикал Камен и скочил в огъня.
- Ако не съм с Камен, по- добре да не живея!- проплакала Маринела и също влязла в пламъците.
И станало чудо! Огънят изгаснал, а двамата млади нямали нито следа от изгаряне по себе си! Стояли един до друг здраво хванати за ръка и решени да умрат, но да не се разделят. Разбрал морският господар, че няма да победи любовта им, махнал с ръка и заповядал да направят голяма сватба.
Когато всичко свършило, на брега на острова ги чакала лодката на бащата на Ромил.
-Чакай- извикала изведнъж Маринела когато вече се качвали на нея-Забравих си златната рокля!
Чудел се Камен защо ще й е златна рокля в малкото рибарско селце, но си спомнил обещанието си да не я обижда и ограничава и замълчал. Момичето се върнало тичешком с малко вързопче и се качило на лодката. Когато Камен хванал греблата, видял на дъното на лодката едно малко, блестящо бисерно зърно. Навел се и го взел, то изведнъж стоплило ръката му и чул далечен глас:
-Синко, това е моят подарък за невестата ти! Сложи тоя бисер на челото й, така моето сърце винаги ще е с вас!
Така и направил младият мъж, после изведнъж духнал попътен вятър и лодката бързо пристигнала на брега , където се намирала къщата на баща му.
Пред нея вече ги чакала съседката Калея, тя със сълзи от радост прегърнала Камен, целунала булката му и ги въвела в къщата. А в нея всичко било приготвено за тях- и масата с вкусна гозба, и банята, и леглото с мека постелка.
Така заживели двамата млади. Всеки ден по едно и също време Маринела обличала златната си рокля и отивала да плува в морето, независимо какво било времето, въпреки че мъжът й много се безпокоял. Тя само се смеела на неговите страхове, все пак, била дъщеря на Морския дявол и нищо не можело да й се случи. Само едно не можел да разбере Камен:защо никога не го вземала със себе си.
Един ден решил да я проследи. Прокраднал се в сенките на дърветата и храстите докато стигне морския бряг. Видял как жена му влязла във водата, взела шепа морска вода и изведнъж се превърнала в златна рибка! Не можел да повярва на очите си, той се бил оженил за златната рибка, която изпълнява желания!
Прибрал се тихо и пак така незабелязано и вечерта признал на Ма-ринела какво е видял. Тя отначало се смутила, но после му казала:
- Знам, че се чудиш дали ще ти бъда винаги жена или ще си остана златна рибка. Не се притеснявай, скъпи съпруже, винаги ще бъда с тебе и ще съм ти вярна. Но има толкова отчаяни и нещастни хора, които се надяват да ме срещнат, че не мога да изоставя дълга си. Затова всеки ден по два часа ще плувам в морето като рибка и ще се надявам да помогна на някого.
- Има ли нужда да казвам , че били много щастливи?- попита бабата на Виктор и Роси- Но това не било, защото златната рибка изпълнява желания, а защото се обичали, разбирали и всеки изпълнявал задълженията си. Ах да,да не забравя, появила се и Малена, майката на Камен. Един ден видели възрастна жена с овехтели дрехи и малко вързопче да стои пред вратата им. Ако не била съседката, нямало да я познаят, та нали тя изоставила сина си още щом се родил! Оказало се, че никой не изгарял от желание да я направи принцеса, никога не сложила бисерна огърлица на шията си и имала на пръстите си само един пръстен- скромната венчална халка, която й подарил бащата на Камен. Тя проляла много сълзи, разкаяла се и молела сина си да й прости. Той отначало не искал, за него била просто една чужда жена, но след настояванията на съседката Калея и Маринела, се смилил над несретницата и я приел да живее с тях, още повече,че им трябвало някой да се грижи за рожбите им.
- Бабо, а откъде човек може да си вземе златна рокля?- попита изведнъж Роси- И ако си намеря такава, ще мога ли да се превърна в златна рибка?
- Да, бабо, аз пък искам да подаря такава на едно момиче...Кажи, не знАеш ли магазин, където да ги продават?
Но на тези въпроси баба им не можеш да отговори.
© Neli Kaneva Все права защищены