В обедната си почивка реши да се разходи из парка. Лято. Зеленина и прохлада от жегата под дебелите сенки на дърветата. Седна на една пейка, изяде сандвича си и запали цигара. Пред него мина млада двойка.
„Защо никога не разбираш какво ти казвам”, каза на висок глас момичето.
Момчето мълчеше. Остатъка от разговора не чу, тъй като двамата се отдалечиха с бърза крачка.
Възрастен мъж разхождаше кучето си.
„Не там, ела насам”, говореше му той като на малко дете.
Две майки с колички обсъждаха семейния живот и как растат бебетата…
Покрай неговата пейка минаха още десетки мъже и жени – от всякакви възрасти. Някои умислени, други ведри, трети – без да издадат никаква емоция.
Какво ли преживяваха всички тези хора? Какъв ли беше животът им? Бяха ли здрави? Бяха ли щастливи? Или просто живееха ден за ден и се носеха по течението? Никога нямаше да разбере края на нито една от тези истории. Виждаше само началото и мисълта, че бе невъзможно да узнае истината му носеше някаква тъга… и същевременно ра ...