Втора глава
Кака Ленче беше пенсионирана учителка по география с над тридесет години стаж в няколко градски училища. Обичаше професията и науката си и с удоволствие пак би се върнала в клас, за да пътешества из света с карта и атлас, но както самата деликатно се изразяваше, когато станеше дума за това:
"Децата днес станаха малко по-различни от преди". Вместо това вече няколко години продаваше вестници на една малка сергия точно до входа чакалнята на гарата. Мъжът ѝ, бай Минко, беше инвалид. По цял ден се въртеше из семейния им панелен апартамент с количката си и си намираше най-различни занимания. Ще прегледа и ще стегне щипките за простиране, ще завинти по-стабилно болта на някоя маса или стол или в краен случай ще ремонтира за пореден път старата шевна машина "Singer", която жена му беше наследила от майка си. А когато му омръзнеше, дремеше пред телевизора с дистанционното управление в скута си или се караше с политиците, които виждаше по новинарските емисии на различните телевизии.
...