Шеста глава
Прохладното утро, в което вече се усещаше първия полъх на настъпващата есен, бавно си отиваше, за да отстъпи мястото си на поредния горещ летен ден. Един от последните. Сякаш колкото повече приближаваше към края си лятото, толкова повече се стараеше да дава всичко от себе си. Искаше да накара хората да го запомнят, колкото може по-дълго, защото както е известно те често страдат от късата си памет и забравят разни неща по-рано, отколкото трябва.
От някъде миришеше на печени чушки и горящи в нечие огнище дърва. Някъде се миеха буркани. Режеха се праскови, каисии, сини сливи. Приготвянето на зимнина е стар български обичай с магическо значение и старателна грижа за най-близкото бъдеще. Мисълта на хората за утрешния им ден е свещена. Има толкова много оптимизъм в нея, толкова много вяра в онова "по-доброто", което всички си пожелават, а то често закъснява, задъхвайки се от очакванията им и поредното задръстване на улица "Надежда".
По отсрещния тротоар се зададе възрастна двойка ...