Великата Френска революция даде свобода на хората, братство, равенство. Или поне им даде понятието за това. След нея революции и "еволюции" се опитваха да отстояват "висшите ценности", но и до днес те си остават философски размишления и обществена нагласа.
Противоречиви и носейки противоречия, все пак хората се опитват да намират духовна храна на временното си житейско пребиваване...
Френската революция роди гилотината и "революционния терор", но и свали и обезглави краля. Революционерите отдадоха своя земен дан на гилотината, на своята си "рожба" и своите "съратници".
Идеи и теории изникнаха много от тогава и непримиримо-демократично захванаха да търсят надмощие.
Свободата, братството и равенството взеха да бъдат пришивани на многото теории и поизтъркаха своята свежест.
... Улицата се разбунтува. Отекнаха гърмежи, лумнаха пожари.
После политически, профсъюзни и ред други движения канонизираха бунта и го преобразиха по свой "образ и подобие". Улицата започна да демонстрира - мирно...
Настъпи промяна - смениха се властвуващите и улицата стихна, за да чака бъдещо негодувание.
"Демокрацията е юмрук близо до моето лице, но докосне ли го - идва краят ù". Тогава всеки сам се защитава, по-силният побеждава, богатият обсебва справедливостта, бедният умира от глад.
Значи има още една присъща връзка на демокрацията - парите, разпределението.
Несъвместимо, но и единосъщно двете страни тръгват заедно, задавайки на хората новия и извечен въпрос.
И тръгват партиите да го разрешават, на основата на съществуващите идеологии, и тръгват икономистите да го разрешават с макро и микро рамката си. И вън от тях "пазарът" го разрешава стихийно или необходимо присъщо. И го възсядат властвуващите, рано или късно, и го разрешават по своему, но неминуемо в своя изгода.
А бедната "демокрация" - изнасилена и обругана - повяхнала жена на "средна възраст", затваря за миг очи да си спомни моминските трепети, но бързо бива стресната от семейните си задължения - зове я пазарът.
А "братството и равенството" отново излъгани, потупвайки с бастуна си, чакат своя уличен бунт, но уви, наближава пенсионерския им край.
А "свободата" властнически ти дава предопределения ти жизнен път в недоимък и невежество...
12.02.97
© Валери Качов Все права защищены