Беше си тайна едно време, мълчахме по темата, но работехме активно и без много приказки. Сега… Сега ни остава обсъждането. Та затова – малко за историята на сексуалния език.

Тайна, тайна – но и сексът си имаше, има и ще има свой език. Затова е интересно да видим как са говорили дедите ни, как общуваха бащите и майките ни, да помислим как ли ще се стиковат децата ни. Защото едно общество съществува, докато се развива. А се развива, докато се размножава. Пък за да се размножи е необходимо най-напред да се събира. Къде на двойки, къде на тройки, къде на по-големи групи. А и красиво е да видиш прегърната влюбена двойка. Особено ако са мъж и жена.

Прегърнати, добре – но нали трябва да се обясни на другия /или другата  най-вече/ какво се иска от нея /него/.

На неговорещите от вълнено-пернатия свят е лесно – с цвета на природната опаковка, с песни и танци, с размахани рога /преди брака още/ си казват всичко и... пристъпват към действие.

Е, днес при нас, хората, също има подобни неща – няколко гърча в чалгатеката, а сетне – давай по същество! Затова пък как е било преди... Твърде,твърде архаично, бавно и солидно.

Преди големите войни за младите е било достатъчно и даже нужно да мълчат. Най- много да проведат някой беседа с очи. То и какво да правиш с тях – опакованите в дебели платове тела нищо не казвали. Ех, с каква жажда, неизпитвана и сутринта на първи януари, са гледали дедите ни след хубавите моми! Поне парченце кожичка да зърнат нейде между вълнения чорап и дебелата фуста! А сетне са преглъщали и са чакали родителите им да кажат необходимото вместо тях. И те са го казвали. На един търговско-пазарен език. “Даваме това, а вие?“, “Ами ние даваме онова.”.

Докато младият се червял, а момата говорела с действия. Сервирала, поднасяла, обслужвала сватовете, та те да видят що за чудо ще им дойде в дома.

Което сетне се доказвало, но в друг стил. „Боже,що за чудо сме вземали!” – крещяла ядно свекървата. Но това е ставало по-късно. И се повтаряло при идването на снаха на бившата снаха.

После дойде народната власт. И настъпи ерата на всеобщата дружба. Между раси, народи, младежта и оттук-оттам между звена, бригади, цехове. Та чак накрая се стигаше до дружбата по двойки. Но двойки, оформени правилно политически и идеологически. Които ползотворно запълваха времето си с посещения на сказки, лекции, беседи,митинги, събрания. И сетне беседваха,  обсъждайки правилната линия на Партията, заклеймявайки посегателствата на империализма над светилото ни днес и блестящото утре.

Е, намираха се несериозни младежи, които се увеличиха в индивидуалните моменти на дружбата и превръщаха другарките си в движещи се инкубатори. Но после идваше другарския съд и се пръкваше поредната клетка на обществото.

Следващият етап в езикообразуването беше „ходенето”. Този ходеше с онази, и то много сериозно ходеше, онзи пък с тази – при това убедително. Ходят, ходят, ходят. Но човек се уморява, нали? Та вземат да поседнат. А после полегнат и... ами пак се пръкваше обществена клетка.

На мода стана глаголът „оправя”. Нали все нещо не ни беше наред, та трябваше все нещичко да се оправя. Иванчо оправил Марийка, говориха помежду си хората и се чудило случайно дочулото малко дете: „Абе, тази Марийке хептен не е наред, та бат Иванчо е поредният ремонтчик!”.

Но нашенецът нещо взе да го хваща социалистическият мързел. Не му се правеше нищо – нито в службата, нито в дружбата. Затова оправянето беше заменено с „работа”. Представяте ли си – онова, което другите народи приемат като удоволствие, кеф, приятно занимание, българите определяха като работа. Едва ли не и тя да бъде някак си заплатена. Така се и говореше – „Иванчо работел Марийка“…

Пък после настъпи демокрацията. И в духа на развилнялата се сексуална революция момичетата взеха всичко в ръцете си – и преди, и след брака. Пък момчетата се примириха, понеже така е по-лесно и удобно.

Обаче, точно в тоя момент въведоха купоните – за олио, за захар, за достъп до жената. Отива, значи, нашенецът в остатъчните ОФ-клубове, получава купоните, връща се в къщи и жена му... отказва. Докато той чакал на опашки, бил минал срокът на купоните. Добре че комшията носел в себе си, та тя ги материализирала.

А после дойде и битпазарната икономика и всичко си дойде на мястото. В действие влязоха законите на търсенето и предлагането. Е, предлагането в тая област стана голямо – и от професионалистки по регулация на движението по магистралите, и от журналисти, вървящи след победителите, и от политици с мъжествено неуточнен полов статус.

Сега уж всичко е наред. Край пътищата има маса предложения, някои дори трябва да бъдат отстранени от комисията по защита правата на потребителя.

Но българинът си пази навиците и търси жена в къщи, пък любов навън. При това избира жена, която с количеството да навакса качеството. Такава е полезна винаги – зиме топли, лете прави сянка.

Що се отнася до любовта – оказа се, че парите са всеобщият и вседействащ език. Който свързва влюбените и разделя женените.

А политиканите... Ами хората ги гледат, мърморят, но гласуват. Демек, плащат с гласа си. Защото са забравили думите на дедите си „Дете, помни – пари за курви не давай!”

Извън личното творчество - мисля, че биха ви заинтересували /в интернет на български ги няма/ Не са по темата, а за новата световна чума. Просто нямаше къде да ви ги предложа другаде.

Пер Вальо - „Стальной прыжок“ 

https://royallib.com/book/valyo_per/stalnoy_prigok.html

https://readli.net/stalnoy-pryizhok/

https://www.rulit.me/books/stalnoj-pryzhok-sbornik-skandinavskoj-fantastiki-download-free-96586.html

Едгар Алън По /има я в книги/ - "Маската на Алената смърт" -

http://lib.ru/INOFANT/POE/maska.txt