15 мар. 2007 г., 08:54
История с устни - края
1492
0
0
4 мин за четене
Когато слънцето докосна връх Триглав, откъм къщата изгря звездата и с царствена походка тръгна към нас. Късите панталонки и голият кръст събраха мъжките погледи почти в една точка, която плавно се поклащаше. Гласът и ни омая като коняк на екс. Аз завъртях картината за да я разгледа добре, а Митко веднага поднесе стол. Заредиха се спомени от детството, които всички слушахме с умиление като на първо причастие. В момента, в който осъзнах че творбата ми е оценена, деликатно намекнах за някакъв скромен хонорар, с който да почерпя околните. Та те, с разказите си за това, как Чудомир и компания точно в това заведение са създали многото песни, като „Пара, пара дими, нищо се не види...” и подобни, бяха създали рядката творческа атмосфера, в която „изградих” къщата. Неочаквано ми беше отговорено, че по финансови въпроси да се обърна към адвоката й.
- Абсолютно вярно! Как не се бях сетил до този момент? – събирах мислите си аз. Каменоделците, които през живота си не бяха виждали друго, освен пари ...
- Абсолютно вярно! Как не се бях сетил до този момент? – събирах мислите си аз. Каменоделците, които през живота си не бяха виждали друго, освен пари ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Костадин Димов Все права защищены
Предложения
-
-
Глава 35. В знахарском селении. Окружённый сломанными голосами ровесников нового тысячелетия, Учител...
-
Остановка «Измаил» Два запоздалых пассажира выглядывают большую улицу. Никакого транспорта не видно....
-
Бородино. Буджак тонет в холодном ситнике. От мутного Дуная - до Аккермана, с оголенных верб Прута -...
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
