Срив. Целият праволинеен, ежедневен, подреден и уреден цивилизационен модел се сри. Гроескно се закриви, урудливо и унило завлачи карантина...
Делникът – работа, разходка, консумация, комуникация промени насилствено егото и множеството. Стрес. Зараза. Пандемия...
Човечествоо във всичките му социални, морални, религиозни прояви се оказа кухо и неготово. Крайности – от здравна невъзможност, през противоречиво финансиране, до крайна хуманна ненавист: Възрастните са обречени! Богооприличаване, някякви превъзбудени напъни – да се спре финансовата криза, падането на икономически категории и отявлено недоумение как да съвместим човешко и парично?
Правителсвата затвориха границата, приеха извънрени мерки, дълго се чудеха дали рестрикивно да нареждат или либерално, лично-свободно и правово да пуснем смърта, неумението, незнанието. Всякаква градена и проповядвана солидарност и ценности се изтъркаха и забравиха. Потърси се врага, военни замисли, бръкна се във фондовете, неориентирано – как ще ги ...