ИВАН НИКОЛАЕВ
Възложиха му да разпита по делегация местния безделник – клошар на около седемдесет години, който живееше в една изоставена овчарска кошара горе на платото. Не си струвало да го викат чак в столицата, местното дознание можело да свърши работа. „Колко му е, ще го разпитам, но тоя хич не ми харесва - каза си дознателят Скендеров. – Нищо не знам за него, а и нищо лошо не прави. Как се издържа? Не краде, а живее като крадец. Не пие, облича се като клошар, а съм го виждал да чете стари вестници. Скрита лимонка е тоя.”
Донякъде беше удовлетворен, че ще го опознае по-отблизо. Темата на разпита беше досадна – три овци бяха откраднати от съседен овчарник, клошарят можеше да е видял или чул нещо, други свидетели по досъдебното производство потвърдиха, че той често обикаля по тези места, защото живеел наблизо. Нямаше как да изпрати призовка на неговия адрес, ако кошарата беше адрес, затова запали колата и тръгна към платото. Лесно я намери, въпреки че там имаше още седем-осем изоста ...