Ситният, пръхкав снежец заваля още вчера, кога се играеше мъжкото хоро в ледената вода на реката. Вятърът, спуснал се по склона на Бели рид с шейната си, зафуча майтапчийски и грабна, доколкото можа, звуците от гайдите, гъдулките, та даже и от тъпана... Потръпнаха само застаналите на брега хора, някак си не очаквали появата на тая халосия. На мъжете - тези във водата, им бе все едно. Виното... То бе по силно от студената вода и от вятъра. Дума да няма!
До късна доба, когато се изпращаха вече последните гости на Йордановци, бялата постеля вече стигаше до коляно, а снежинките още и още виеха весели хорà около газените фенери, с които всякоя дружина тръгна да се разотива по махалите.
- Хайде... Със здраве! На берекет е, тоя хубав сняг! Господ си знае кога да го изпрати...
Отец Иван стори кръстен знак и добави:
- Лека ви нощ... Че окъсняхме доста!
- Лека да е и на вас, Отче! И... Честито да ти е името - вече е Ивановден!
Отговориха му вкупом многогласно четворица- два по два мъжки и женски ...