-Мамини синчета хилави! Тук горди Пейляни живота са си дали за свободата ви, о не-е-е, дали са го, за да хайлазуват такива мърди като вас! Тежки ви се струват камъните, а?! Ей де е върхът, я бързо, бързо, че камшикът на презрението ми ще играе по изнежените ви гръбчета и по очилатите ви муцуни – просъска Големият и като пепелянка се шмугна между войничетата, търсейки кого да клъвне. Едно слабичко, голобрадо момче успя да вдигне поглед и продължително изгледа Лидера, който ръководеше строежа. Очите му най-невинно и учудено питаха: “Защо, защо е всичко това?!”
-В миналото, точно под този връх, един достоен Пейлянин е поставил началото на нашата Организация, тук е творена величавата ни история, затова сега ще стискаш зъби и ще мъкнеш камъни нагоре, за да докажеш, че си повече от жалка мижитурка, какъвто изглеждаш всъщност – Големият се спря до войничето, сякаш разбра въпроса му и назидателно изнесе цяла тирада. Момчето отклони погледа си, а долната му устна, като зажадняла за влага земя, ...