Отново водка. Мисли, че, като е смесена с разни лъжовни подсладители, не я усещам, но греши. Усещам спиртовия ù дъх и опиянението в очите ù. Моят свят също се върти. Коремът я свива заради мен, сръчквам я и ù крещя да спре, защото ме наранява, но тя продължава. Безотговорна и жестока е. Защо ме мрази? Какво съм ù сторил? Усещам как третото ми око расте и устата ми се деформира. Не мога да дишам, заради целия този дим, с който ме отравя. Не пожела да ме махне и сега ме кара да плащам за съществуването си. Грешка, която тя е допуснала. Не съм виновен за безхаберието ù, защо си го изкарва на мен? Вини ме и ме наказва. Подари ми живота и сега го съсипва, задето аз съсипах нейния. Но не бях аз - тя беше. Нелепо осъдителна и твърде безжалостна. Убива ме, погубвайки себе си. Така си отмъщава и на двама ни за собствената си грешка. И без това няма да ме задържи – ще ме остави при непознати, опитващи, но незнаещи как да се справят с мен. Ще ме изостави, както направи и с другите. Ще продължи, б ...