23 сент. 2018 г., 10:05
2 мин за четене
Любовта години нивга няма,
Живее тя във тук и във сега…
Здравей любима моя. Минаха няколко дни от както ме повикаха отново да се кача на корабът. Знам, че тъгуваш за мен (видях как когато вдигнахме котва, ти се разплака и допря чело в рамото на брат си). Аз също тъгувам, но не мога да се предам сега. Истината е, че много искам да си дойда у дома. Все пак ти чакаш бебе от мен и не мога да те оставя сама точно сега. Но и не мога да остана в тази съборена къща завинаги. Искам да осигуря бъдеще на нашият малък Кристофър (звучи някак странно, но аз ти се доверих за името му, така че няма да го коментирам). Майка ти ми прати писмо. Вчера го получих. Каза ми, че съм негодник да оставя бременна жена сама. Но знам, че не си сама. Все пак си имаш нашият верен другар Коуди (не забравяй да го храниш, мила моя). Запомни, че обича да го галят зад ушичките… Когато се сбогувахме ти казах, че не мога без теб, но ти така и не повярва. Ето тук сега отново казвам, че съм безсилен пред теб, и че ти си моет ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация