Събудиха ме силни викове. Идваха от съседната къща. Тера пищеше, чуваха се и мъжки гласове. Скочих да видя какво става. Затичах се към Терини, но се подхлъзнах и паднах в калта. Целият предишен ден беше валяло и земята беше подгизнала. Един конник връхлетя по тесния път между двете къщи и се наведе към мен. Падането ми ме спаси. Конникът ме пропусна. Продължи в галоп, без да намалява.
Иззад облаците се показваше къс луна и на смътната светлина видях измежду къщите на селото да препускат и други конници. Писъците вече се чуваха из цялото село. Къщата на Тера пламна.
Сърцето ми заби като чук в гърдите – царските хора! Идваха отвреме навреме да вземат каквото смятаха, че им се полага – зърно, кожи, жени, деца.
Втурнах се обратно в къщи. Дъщеря ми се беше събудила и и в широко отворените й очи се четеше страх. Грабнах я и хукнах навън.
Затичах се към гората над селото. Докато стигна до там обаче, трябвашае да прекося ливадата. Малката ме стискаше здраво с ръчички, скрила лице в шията ми. Т ...