Мразя го този телефон, иззвъня още в девет и ме събуди. Така и не можах да проведа разговор, но се разсъних, и докато си пия кафето, реших да се отдам на новото си хоби - да си записвам съня, преди да се е изпарил от мен.
Та летяхме някъде из облаците, или по луната. Не си спомням точно. Бяхме шест парчета - две групи от по три. Машинарията беше нещо подобно на самолет, но по-огромно. Кой я беше направил толкова голяма, така и не знам, но да си примъкнеш саковете с джунджурийки низ тези люкове и стълбички, си беше доста неприятно приключение. Бях се заредил естествено с всичко, като за емиграция от тази планета, може би от този свят, де да знам. Не си спомням, планирано ли беше връщане.
Така и не разбрах накъде летяхме, стигнахме ли някъде. Ако си бях останал пред телевизора, повече щях да разбера. Тук нямаше илюминатори, а и нито веднъж не ми се наложи да излеза върху облаците, или откритият космос - де да знам.
Бързо се разделихме на група "А" и група "Б". Докато първите лееха сълзи ...