Животът е клетката, а аз съм мишката, хваната в капана на нейните лапи, боря се за глътка въздух...
"Да, още малко… почти успя!"
... и за малко щастие и радост през това, което ми остава да преживея между тези стени от тел...
"По дяволите! Искам да се измъкна! Искам навън! Искам да видя света! Искам, искам… нещо повече от това!"
Някой ден може да се измъкна, да видя всичко толкова привлекателно отвън, да намеря това, което търся. Може би там ме очаква нещо специално предназначено за мен... Ще ми се да вярвам...
"О, вярвам, вярвам! Само ме пуснете! Пуснете ме!"
... и може би понякога наистина вярвам. Боря се, все още не съм се отказала и няма да се откажа.
"Не, не, естествено, че не!"
Често чрез музиката се докосвам до света отвън. Качвам се на приказните крила от тонове и звуци и излитам като звука през телените решетки, влизам във всяка душа, разтуптявам сърцата, стичам се със сълзите по лицата на хората, рея се с вятъра далече, далече. Забравям къде съм, какво съм, че съм сама, защот ...