Събуди се, треперейки. Студена пот изби по челото му. Не му достигаше въздух. Върху гърдите му сякаш имаше огромна скала. Беше тъмно и страшно. Звуците, идващи от горе го вледеняваха. Обзе го паника. Опита се да помръдне – напразно. Вдигна едната си ръка и докосна тавана на капака, който го притискаше безмилостно и му отнемаше въздуха. Изведнъж разбра - погребваха го жив. Но... защо? Как така? Искаше да крещи, но нямаше сили. Мислите се блъскаха в главата му безпомощно. Какво се случи? Защо постъпваха така с него? Той беше невинен! Всичките онези жени, които излъга, измами, поруга... те прииждаха една след друга. Виждаше лицата им. Не бяха красиви, бяха грозни и черни като мрака, който го обгръщаше. Една от тях се отдели от другите и тръгна към него. В ръцете си държеше дете... неговото... Лицето на детето беше като на старец, с изкривена усмивка и грозен дълъг нос. На върха на носа имаше огромна брадавица с три остри косъма. Той изкрещя без глас и побягна. Бягаше с всички сили - напра ...