Забравен в безкрайността на собственото си съзнание, той се луташе, търсейки изход към реалността. Тази реалност, от която беше избягал и се беше скрил в себе си. Но изглежда, усетил че това бягство е продължило прекалено дълго, той отново се реши да търси промяната. Срещаше в съзнанието си мисли за какви ли не промени, но нито една не беше свързана с промяна на самия него. Защо ли!?! Ами защото така щеше да се разруши порядъка за тях (мислите) и щеше да настъпи хаос. Много от тях щяха да си тръгнат, уплашени от всичко това, а други просто защото вече са излишни. За да предотврати всичко това и все пак за да осъществи промените, той взе решението да излезе от черупката си и да се отдаде на този така привлекателен, но едновременно с това и толкова плашещ реален свят...
Да, той беше психиатър и всички мислеха, че вглъбеността му се дължи на неговата отдаденост към професията и пациентите му. Просто в тях той търсеше отговорите на собствените си въпроси. И колкото по-разнообразни бяха пац ...