24 нояб. 2021 г., 12:56
6 мин за четене
Мечтата на нашите,отивам при тях в Атина,... ами Вилето...
Така свикнахме двамата, как да й кажа,.. хайде свършихме, взимай си закачалките и до тук бяхме.
Ще й кажа довечера, не си играехме на думи '' Обичам те,.. не мога без теб '', напаснахме си
всички добри и лоши пъзели.
- Виле, ти не ме обичаш нали,.. и аз не те обичам - започнах плахо - За това аз заминавам
за Атина,а ти...ти оставаш тук. Никой няма да те притеснява, ще живееш у нас при същите условия,
ама мен няма да ме има. И няма да вкарваш други мъже , ей
Тя седя, седя онемяла, изведнъж се разплака,.. от щастие, че се махам ли.. Я се дръж
по-сериозно бе, бивш конструкторе
Разплака се наистина,.. едри сълзи се стичаха по страните й, подсмърчаше на пресекулки...
Пренесох я в спалнята,.. картинки,.. с дрехите лежим , а тя хлипа на рамото ми.
Милата тя,.. щеше да е отново сама... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация