Хванах жена ми, че си чати с един. Тя не знае, че съм я хванал. Пратих файла с целия им чат в пощата си и си го чета вечер, преди заспиване.
Жена ми все ме пита, защо се хиля като идиот, а аз ѝ казвам, че си чета вицове. Свалките им са по всички правила на играта, с много усмивки, целувки и сърчица. Видях му снимката, небрежно елегантен, леко брадясал, прилича на Никос Вертис. Мойта пък, с някакъв софтуер, се беше издокарала като филмова звезда. Разкошна си! Коментира пичът. Не знае, каква е от кръста надолу. Един път да му се оригне и ще му изчезне меракът. В момента си разменят рецепти. Жена ми му обяснява, как да си приготви дроб по селски. Никога не го е готвила, преписала е всичко от интернет.
Тя една филия не може да опече, ще я загори. Той ѝ отвръща с пикантни пържоли. Ще му я пробвам рецептата, дето толкова я хвали.
Мойта му се жалва, че не съм я задоволявал. Довечера ще ѝ скъсам пеперудката. Цяла нощ ще я клатя, горкичката тя. Била служителка в Министерски съвет, на много отговорна длъжност. Леле! Като знам, че продава закуски на пазара, свят ми се завива. Онзи имал яхта. Брей! Милионерче! И яхтата му огромна! В Черно море не съм виждал такива. А, той живеел в Маями, Флорида! Хамериканче, значи! Е, нека си чатят. Нито той ще доплува до Хасково, нито моята ще кацне при него.
© Георги Стоянов Все права защищены