Получих писмо-покана,..'' Във връска с 50 годишният юбилей от завършването на Гимназията в 11 Б клас, Ви каним на випускна среща на.  24и май т.г., от 10 часа в двора на Гимназията , след което обяд в рестовант '' Младост '' на свободно меню.... .. Инициативен комитет '' следват няколко подписа и фамилии.

Обзе ме смесено чувство на радост и апатия..

Радост, че доживяхме толкова години след последния училищен звънец,...

Апатия,  защото през толкова години никой за никого не се сети,  да попита съседи, познати '' Абе, еди кой си , как е,..какво прави,.. бяхме съученици в Гимназията... много поздрави му кажи, ако го видиш...'' Едва ли вече ще се познаем,..50 години не са малко време...

Извадих от долното шкафче на библиотеката кутията с ученическите снимки, албума,... пожълтели от времето черно - бели снимки...

Разтворих корицата на албума,... класа строен като за парад, момичетата отпред, момчетата отзат , строени по височина...Не бяхме '' един задружен клас '' , както се пее в песента, или даваха по филмите от едно време...

Бяхме разделени на '' гражданчета   и селянчета '' , на отличници и средни ученици, на добри и лоши,  и всичко това благодарение на учителите ни. ...'' Селянчетата '' момичета и момчета, бяха от близките села и тук бяха на квартира, идваха понеделник сутрин на училище, а в петък следобед се тълпяха на автогарата на път за село, като че ли те ни отбягваха, или ние допринасяхме за това,... гражданчетата скрито им завиждахме, че пътуват и са сами без родителски контрол, никой не ги пита дали са закусвали , обядвали, вечеряли...те, от своя страна ни завиждаха, че сме при родителите си  и са ни чужди неволите на квартирния живот...

Обходих снимката наляво - надясно, нагоре - надолу, сякаш за пръв път я виждам или търся някого....

Наредени като ламБени или  аптекарски шишета по височина, аз и Стефан като най-високи в средата, но бяхме и добри приятели, и тренирахме заедно, знам че учеше във  военното транспортно училище, после родителите му продадоха къщата тука и се преместиха при него в

Горна Оряховица, и не се е вясвал насам...

..От дясната ми страна Гошката монтьора, не съм се затъжил за него, сега има частен автосервиз и се виждаме с повод и без повод, все ми казваше '' Ей, помниш ли едно време като се върна от Либия и  ми купи свещи и чукчета за Ладата от Корекома..''

Дебелият  Гошо, до него, беше се уредил в Общинската администрация и колко ме въртя докато изпрати геодезисти да заснемат терен на новия цех към завода, все едно цехът е мой,...и сега как да се преструвам колко много го уважавам , че е забил държавни колчета на държавна земя за държавен цех....

Мирката, чиста проба злобар, беше от добрите ученици и все се опитваше да се присламчи към нас ''отличната четворка''както ни наричаха...Докато беше директор на  ''Мебел '' а аз на Банката, тогава започна кампанията за банковите кредитни карти на персонала, колко пъти бях  ходил при него за картите, да прехвърли сметките при нас...обещания, обещания и нищо,...даже се изцепил пред една позната колко съм го ухажвал за това, а той отказал...Сякаш'' Мебел ''беше на баща му, а банката моя, и без него мина..Та сега, оо Миро, помниш ли , едно време...

Ванката Сметалото, застанал до Стефан,... Ванката беше от отбора на ''селянчетата '' , но много добър приятел от ученическите години, такъв си остана и сега, той беше от '' Четворката ''заено с Райка и Маргарита, ходихме по Олимпиади по математика,по български език, биология...Завърши Икономически институт , участник в приватизационни сделки, а аз винаги му давах банкова гаранция или кредит, сега има верига хотели и ресторанти, ..и с него се виждаме често на  чашка сутришно кафе и приказки от сорта имало  едно време  и помниш ли...

Митака, още ми се сърди,..дойде при мен '' Дай, някаква работа за жената , за  дъщерята там в банката...Готово, ако имат икономическо образование веднага взимам едната на работа - му отговорих, оказа се, че нямат, и после говорил наляво-надясно, че не съм се надул и не съм  му свършил работа...

Цанко Шмекера,  от казармата взел категория '' С'' и се дуеше на нов ЗИЛ самосвал , после ревизори го хванали, че надписва километри по пътния лист и взима бензина,... едвам го оттървах да не го тикнат в панделата, но плати стойността на бензина...След време пак ме намери, уволнили го от работа, '' Хайде , първия път не ми помогна, помагай сега, уреди ме някъде на работа ..''  За мой хатър го назначиха  автобусен шофьор в частна фирма, там пък го изловили с билети, Взимал парите от пътниците, а не издавал билети...

Ицата,... станал пияница, и като ме види все едно и също '' Черпи една бира, че сега нямам пари,.. а като имам аз ще те черпя....О, какво да му гледам или да говоря с него...

За другите момчета почти нямах ученически спомени,..може би защото не спортуваха и още тогава се събираха да пушат или да пият алкохол

Погледнах редицата на момичетата, с черни манти, бели якички и те строени като за снимка.Докато ние момчетата бяхме по- разнородни, високи, ниски, дебели, слаби, момичетата бяха  като че ли един ръст, слабички, нежни... само Мария беше по- дундеста

Ха, пред мен Райка, Райя като я бях прекръстил,.. не бях обърнал внимание по-рано, че е пред мен..Райя беше плахо момиче, с големи кафяви очи, а косата й кестенява сплетена на две плитки завързани една за друга, и приличаше по- скоро на рускиня, отколкото на член на '' селския отбор '', но имаче беше от нашата '' четворка '', тя завърши Математика и информатика,.. и впоследствие беше станала Директор на Гимназията.. Ееех, Райя, Райя,...

Маргарита, Мара както я знаеха, беше другия член на ''четворката '' чиста гражданка, защото  ходеше на уроци по цигулка, тя носеше очила, но никой не смееше да я нарича '' Очиларката '', беше добра и отзивчива към всички, а с Райя бяха приятелки, Райя живееше близо до тях на квартира...  Маргото завърши юридическия факултет на   Софийския Университет, беше съдия а после адвокат...И сега се срещаме по супермаркетите когато има нещо промоционално...

Пенка, майка й както разправяла навсякъде  '' Ауу, наша Пепа учи за инженерка..''При изготвяне на оценка на едно предприятие я видях, със синя манта, но закачила  хиликалка на джобчето на мантата, да работи на конвейра,.. като ме видя, понечи да се скрие, но не успя... Заговорихме се,...кой какво работи, недооценен и т.н. '' Срамна работа няма , госпожо- бях й казал тогава - Срамно е да откраднеш и да те хванат...''

Донка, тя си остана '' селянка ''...В ония времена, когато нямаше такова изобилие от стоки, тя беше Управител на склад Захарни изделия към Търговия на дребно и ОХ,... Ония времена,..продаваха локум и халва по магазоните, шоколадови бонбони, а обобенно и луксозните бяха наистина лукс..

Имах гости, които искаха да опитат български шоколадови бонбони, а не разни корекомски...Ходих при Донка, обясних й ситуацията и помолих за за 1-2  кутии по-луксозни бонбони, а тя ми се развика, сякаш си искам за без пари..'' Няма, не може да давам на всеки шоколадови бонбони, искаш да ме накажат ли, да ми изядеш хлаба,... какво от това , че си ми Ли съученик...''...Впоследствие разбрах, че преди ликвидацията на Търговията са я начели при ревизия и уволнена ...А сега  трябва да й казвам , помниш ли когато не ми даде шоколадови бонбони а, аз ги исках за една приятелка  и да се смея угоднически....

Преминах още веднъж с поглед по снимката...

Е  така е,... след дипломирането отидохме на кандидатстудентски изпити, после момчетата заминахме войници,...част от момичетата се омъжиха веднага, други отидоха да учат, после намерили работа някъде из страната,... къде да ги видиш, може и да сме се разминавали по тротоарите, мълчаливи и непознати, или да се правим на такива...

И сега изведнъж '' Ауу, не си се променил или променила за толкова време,..или  взе ли пенсия или къде си, къде се губиш толкова време,.. или...

/ следва продължение /