7 апр. 2011 г., 20:07
1 мин за четене
Задушавах се, не можех да приема въздуха в гърдите си. Болеше ме тялото, но болката в душата ми бе способна да изкорени всичко, свързано със съществуването ми. Водата се стичаше освежаващо върху нараненото ми тяло, но за жалост не можеше да отмие мръсотията, която ме съсипваше. Мразех всяка частица от себе си. Исках земята да се разтвори и да ме погълне. Най-отвратителното бе, че жадувах да му причиня същото. Омърсявах съзнанието си с картини, които бяха ужасяващи. Знам... Аз съм причината да се случи. Грешката бе изцяло моя, че приех поканата за невинната ни среща. Щяхме просто да гледаме някой филм и да си прекараме добре. Но, уви, мъжкото подсъзнание бе изградено от една огромна част сексуалност. Умолявах го да не ми причинява зло, а той се наслаждаваше отгоре ми, сякаш бях парцалена кукла. Не разбирах какво предизвикваше удоволствие в реакциите ми, за да бъде още по-настоятелен. Явно при някои индивиди от мъжки пол проявата на сексуалност се движеше в комплект с насилието. Добре, а ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация