Някъде в далечината на мрака, който ме обгръщаше, чух детски глас.
- Помощ! Чувате ли? Помощ.
Хълцанията и детското раздиране ме върнаха в съзнание. Боляха ме гърдите, но сега можех да си поема нормално въздух. Опитах да се раздвижа, но не чувствах половината от тялото си. Сякаш се бях вкаменил на половина. Усетих нечия ръка да стиска пръстите ми от страната, която все още се движеше. Отворих очи и съзрях едно малко ангелско лице обляно в сълзи. Молеше ме да се събудя и да помогна на милата му майка.
Веднага върнах на бързо последните случки от живота си и погледнах към жената, която ме гледаше с обожание.
Направих опит да раздвижа устните си, но само един провлачен звук излезе. С нежелание измъкнах ръката си от нейната и натиснах пейджъра си.
Виждах как разтревожени колеги се събираха около мен. Щях да живея.
Все още имах шанса да запълня пропуснатото ни време. Но как щях да ú кажа? Преди да ме изнесат от стаята тя прошепна.
- Спасете го! Моля ви! Това е брат ми.
Олекна ми. Тя знаеше. ...