Прохладният вятър разпиляваше косите ми. Тялото ми, опиянено от двете погълнати чаши вино и ритъма на Шаде, тръпнеше в лятната нощ.
Свободата и безгрижието пълнеха сърцето ми с живот.
Не знаех какво е любов, болка и отчаяние.
Празнувах своето пълнолетие. Напълно сама.
Приятелите в живота ми присъстваха като огледано отражение. Изгубвах често доверието и всъщност се чувствах щастлива в своята самота.
Усмихвах се на звездите, на Луната, която трепереше над морската шир...
Държах третата си поредна за вечерта чаша вино. Вкусът ù бе толкова сладък и оставящ една лека горчивина.
Точно така си представях любовта.
Вървях по пясъка, наслаждавайки се на всяка песъчинка, галеща босите ми крака.
Препънах се в нещо.
Смехът ми заглъхваше в морските вълни.
Бялата ми рокля се покри с червени сълзи от разлятото вино. ...