Mariq_Vergova & Г.Ф.Стоилов
Старият форд се носеше с бясна скорост по пустото, извиващо се като змия в далечината шосе. Слънцето се беше спуснало вече ниско над хоризонта, но жегата беше все така непоносима и на метър над асфалта се виждаше как въздухът трепти от топлина. Джим седеше зад кормилотo на автомобила и натискаше педала му докрай. Всички прозорци бяха отворени, но въпреки движението на въздуха, температурата вътре си оставаше висока. По слепоочията му се стичаха струйки пот, а хавайската риза, разкопчана отпред, беше залепнала за гърба му. На всичко отгоре, си беше забравил и слънчевите очила, та сега блесналият насреща му асфалт го заслепяваше и трябваше непрекъснато да примижава с очи. Той стисна още по-силно кормилото и залепи скоростния педал до земята, а един мускул на бузата му нервно потрепваше. Навън, през свалените стъкла, нивите, които се простираха от двете страни на пътя, се виждаха като непрекъсната жълта стена и докъдето поглед стигаше, всичко бе изсушено от слъ ...