Павлин се събуди рано. Погледна часовника на стената и се усмихна. Първият ден от отпуската бе започнал с прегръдката на слънчевите лъчи, които минаваха през прозореца и стигаха до тялото на младия мъж. Той стана от леглото и влезе в банята. Изми лицето си. Погледна в огледалото. От там го гледаше измореното лице на човек, който работеше всеки ден и с труда си, успяваше да постига неща, за които бе мечтал. Направи си кафе и излезе на терасата. Почувства се странно. Не бързаше. Нямаше я динамиката на работния ден. Отпи глътка от кафето и усети шум от приближаващи стъпки. Обърна се и видя сестра си, Анна, с която живееха в апартамент, в големия град.
- Добро утро! - каза тя. -Наспа ли се?
- Добро утро! О, да, отдавна.
Анна се приближи до него, с чаша с кафе в ръка. Погледна го в очите и каза:
- Вече си в отпуск. Как мислиш да прекараш тези дни? Море? Планина?
- От няколко дни си мисля да отида в нашето село - отговори Павлин. – Домъчняло ми е за всичко, свързано с него. Ще ида там, дори ...