Поредният шумен ден се разтвори като витамин в чаша с вода и заглъхна в неоновото жужене на нощта. От улицата долиташе фриволно - закачливият кикот на проститутки и шумът на спорадично минаващите автомобили, но скоро и те притихнаха. В квартирата на Давид беше тихо и тъмно, като се изключи разбира се екрана на телевизора, които ожесточено се бореше с нахалния мрак, възползвал се от липсата на светлина. По коридора на етажа се чуха стъпки и някой едва доловимо почука на входната врата. Давид скочи и без да светва, отвори на непознатия като ловко му мушна банкнота в ръката, като на свой ред получи малко найлоново пликче. С видимо облекчение превъртя ключа и се тръшна на дивана пред телевизора. Беше петък вечер. Да, шибания петък, време за поредната, малка доза смях. А той определено имаше нужда. Скулите му сякаш се бяха вдървили, чувстваше ги толкова тежки и отпуснати, толкова безжизнени. Почти треперещ,  изсипа съдържанието на пакетчето върху стъкления плот на масата и грижливо сортира съдържанието на две дебели и дълги линии. Ама адски дебели  и дълги до самия скапан край на нощта. Лютивият прашец се стрелна по металната тръбичка право в тръпнещите от очакване ноздри. Експлозията беше мигновена,  битието му се пръсна на безброй малки части и те образуваха една нова вселена, една съвкупност от човешки същности и всяка една от тях  е той, човекът в сумрака стоящ пред просвяткащите образи на телевизора. Скулите му олекнаха. Живителният екстракт на борбата с атрофиралата му сетивност изпълни всички клетки на органичната торба, която той наричаше тяло. Гърдите му се издуха до пръсване, въздухът в тях оживя и бясно запрепуска към гърлото. Устните му се разтвориха и изригна. Смехът излезе с невъобразима мощ и разклати целия скучен свят, който Давид търпеше безропотно вече цяла седмица. А на него не му пукаше за света. Не му пукаше за мумифицираните чиновници, за всички емоционални марионетки, за никой, дори за скучната петъчна комедия, единствения законен начин да си набавиш смях. Какви идиоти са всички, какви тъпанари. Давид се смя дълго. Толкова дълго, че отдавна бе забравил какво е безсмешието и толкова силно, че сега нямаше сила дори да прошепне едно сухо здравей на изгряващото слънце. Просто си лежеше на старият си диван и размишляваше. В такива моменти винаги си спомняше своето детство и разказите на побелелият си дядо. В съзнанието му здраво се бе вкопчило разпаленото жестикулиране на стареца, когато говореше за смеха от неговата младост. Давид винаги си го представяше звънлив и безгрижен като приказка с банален и предвидимо щастлив край. После дядо му казваше, че всичко се объркало. След сексуалната революция темата за сношението престанала да бъде табу. Смехотворната есенция на „Старонемския декамерон” забавлявала до припадък предците ни, завинаги загубила своето обаяние. Дори шегите засягащи големината на мъжките достойнства, не пораждали бурен смях. Приватизацията на държавна собственост довела до затварянето на предприятия и разбиване на колективите, създаващи най-добрата смешна продукция. Веселата приятелска атмосфера отстъпила място на капиталистическото единоборство и опитите за оцеляване. После настъпила кризата в изкуството. Оцелявайки между двата строя, опитвайки се да черпи вдъхновение от ежедневието, то станало тъжно и песимистично. Загубили доверие в самобитния си смях, хората си купували чужд. Руския отдавна вече не бил на мода, внасял се западен. Рекламите не спирали да го напомпват с хвалебствия. Убеждавали хората, колко е качествен  и полезен за тях. Колко е по-добър. Вносният смях бързо завладял пазара. Предлагал се в изобилие от цветни форми и разфасовки за различни вкусове. Смях за директна консумация, без затопляне на бавен мозък, бързо смилаем и светкавично разграждащ се полуфабрикат. Можеш да го купиш от всяка будка и оператор а цените са по джоба на всеки, дори и на онзи, който няма джобове. В случай, че скуката започне да ти досажда, решението е - лесно влизаш в интернет и си набавяш смях, колкото ти е нужен, сега, тук точно в този момент. За нещастие пазарът за смях се презадоволил и стоката поевтиняла. Смехът се превърнал в хихикане. От този момент нататък самият Давид бе свидетел как самата ценностна система на хората претърпя промяна. Да се присмиваш на някой стана морално-етично насилие над личността му и законът го забрани. Смехът на публични места се превърна в проява на ниска домашна култура и лошо възпитание. След окончателната забрана на пушенето на обществени места, последва и тази на смеха. В началото глобите се определяха според завършващата гласна, като "хе-хе-хе" струваше на извършителя половин минимално работно месечно възнаграждение, а "хо-хо-хо" можеше да доведе и до условна присъда. В крайна сметка дойде и моментът, в който за смях законът предвиди и лишаване от свобода.

 Силен трясък изтръгна Давид от сладкият му мисловен унес. В стаята нахлуха бързо движещи се фигури. Още преди да се окопити  и да проумее, че това са полицаи от отдела за борба със смеха, белезниците щракнаха на треперещите му китки.

- Глупакът му с глупак. След година и половина разигравания и безсънни нощи, най-накрая успях да го пипна -  помисли си лейтенант Ганчев, докато се заливаше от смях - наум.