Изгубен в свойте си мисли...

                                    Аз пътувам, забравен във времето!

                                    Без да търся смисъла, който съществува -

                 само в онези умове на безпричинните утра на  самоунищожението.

                                    Обичам да гледам празния залез.

                                     И да се оплитам в лъжите ти, момиче.

                                     Аз съм пиян самотник на изгубените си мечти.

                                     Чувствам се объркан и кален!

                                       Въпреки празните погледи.

                                       Встрани от пътя...

                          Сред семена от татул е разпръсната стълба от прозрачно стъкло.

                                     Аз оставих свещта запалена и тръгнах!

                                     В душата си събирах отчаяните, хиляди утра.

                                     И докато си рисувах по напуканата от сушата земя, се оплетох

                                     в мрежа от бодли.

                                     Човек свиква с какво ли не!

                        Примирих се и аз с ("Полета на птицата с прекършени криле")!

                                      Догоних вечерта и се опитвах да забравя,

                                     като се потопих в самозабравата, докато не изгубих контрол

                                     над себе си!

                                      Когато отново почувствах студ, вече бях тръгнал...

                                     По следите на неизвестността...

                       *

             Спокойствието е наистина хубаво, зареждащо чувство!

              Самотата дава увереността. Не знам какво ще излезе от всичко?

            От целия този Живот... от умората! Нужна ли е толкова много болка?

                   * *

           Често смисълът е толкова изгубен.

          В такива моменти не обичам да се правя на умен!