В следващата стая живее Гала, студентка по медицина. Най-малко от пет години се подвизава из общежитието с намерение все някога да завърши. Отношенията ми с Гала са досадно свойски: Например тя постоянно ми досажда с разни молби за някои дребни услуги; малко кафе, де би да имаш; една цигара и т.н. Ето един диалог, който се е водил поне сто пъти в моята стая между мен и Гала.
На вратата се чука, да речем, казвам, да, вратата се отваря и на нея застава Гала:
- Една цигара идвам да ти изпрося.
- Смятай, че я пушиш - отвръщам и посягам към кутията с цигари.
Тя се просва на бюрото ми, взема запалката и пали.
- Как си - обръща се обикновено тя към мен.
- Зле.
- И аз съм зле... Учениците слушат ли те?
- Майната им на ученицитe - отвръщам, като на свой ред паля цигара.
- А някоя хубава ученичка не си ли загледал, я кажи!
-Загледал съм не една, а поне десет, ама мен няма кой да загледа.
- Хайде, стига си се преструвал... ...