В последната стая, в протовоположния край на апартамента живее един тип, който се казва Бамбов. Понякога ме моли да му дам някоя книга за четене. Дадох му две книги в началото - върна ми ги като баници. После ми поиска пак, но му заявих, че повече не мога да си позволя да превръщам цялата си библиотека в книги с петна от кафе, мазнотии и т.н. Бамбов заяви, че ще внимава, когато чете и аз, нали съм си експериментатор по дух, взех, че му дадох пак. Този път, в интерес на истината, трябва да призная, че ми ги върна в свястно състояние. Но и да не ги върнеше в този вид, едва ли бих му се разсърдил; все пак книгите, които той четеше, едва ли бих отгърнал някога. Бамбов идва да ме търси обикновено два или три пъти седмично. Най-често по обяд и по-рядко вечер; иска ми мнението по различни въпроси, може би, защото ме счита за интелектуалец или нещо от тоя сорт. Ето, да речем, идва Бамбов:
-Какво правиш? - пита той, след като малко преди това съм отворил.
-Нищо.
-Да не спиш?
-Ти за какво реши д ...