Изкривени умове

Ако случайно

съм копирала

чуждо

произведение

знайте, че аз

НЕ чета!(((:

Денят е Понеделник. 13 спретнати мъже и жени са застанали изправени пред високата врата на психиатричен кабинет. Представителките на нежния пол напускат дълбокия коридор доста разстроени. Мъжете изглеждат ядосани. В последния момент влиза слабичка руса госпожа на около 52.

- Тук съм за работа като психиатър. Пратих ви автобиографията си по e-mail.

- Седнете, моля. Досега сте работила като детегледачка!?!

- Децата дават психическа подготовка за работа с емоционално нестабилни. Не знаят какво искат, имат променливо настроение и са непостоянни като цяло.

- Радвам се за богатия ви опит! Искаме да ни отговорите само на един въпрос.

- Разбира се. Слушам ви.

- Как, като психиатър и човек, вие различавате реалността от въображението? На пръв поглед може да ви се струва подигравателно, но за нас е от огромно значение. Ако не знаете отговора, бихте обявили за побъркани дори и най-осъзнатите хора!

- Наистина странен въпрос.

- Разберете, важно е! В случай, че ви назначим без нужното знание по въпроса, може да разстроите много клиенти с преценката си.

- Щом настоявате. Според мен, хората, бягащи от реалността, отиват на по-хубаво място чрез въображение. Никой от тях не би си представил по-лоша реалност. Тези хора имат психически проблем! От друга страна тези, които си измислят неприятни случки, са по-нормални! Аз например разпознавам реалността по суровия ù характер и затова смятам, че във втория случай пациентите са със здрав разум!

- Значи вие предполагате, че песимистите са нормални, а оптимистите - не!

- Съжалявам, ако съм сбъркала мястото.

- Утре елате пак с нов часовник, за да обсъдим бъдещата ви заплата.

Написаното в разказа

не изразява моето

мнение по въпроса.