„Все трябва да има някакъв начин“ – мислеше Киро Киселото от 223-та килия. От известно време идеята за бягство се бе загнездила под раираната му шапка и не му даваше покой. Вярно, бай Ставри беше строг, но справедлив, и все пак животът навън мамеше Киро с хилядите си изкушения. От присъдата му оставаха още 5 години и три месеца – ужас!! Обеща си, че излезе ли, повече няма да краде компоти.
- Трети отряд, излизай за проверка – строго, но справедливо прогърмя баритона на бай Ставри. Киро застана чинно до вратата на килия 223, и бе надлежно проверен. Като цяло, и този затворнически ден беше минал монотонно, безметежно и нецелеустремено. Скуката можеше да побърка всеки, дори такъв неин приятел като Пешо Команча от 203-та килия.
- Имате час и половина, след което гася осветлението – на бай Ставри не му омръзваше да повтаря едно и също всяка вечер. Как пък веднъж не каза, че имат два часа...
Киро легна по гръб на нара, и се загледа в решетката. Мислите му ловко я преминаха, спуснаха се на пл ...