"Къде съм? Какво е това място? Да не би...? О, не, не, не, не!!! Не може да съм мъртъв, как по дяволите се случи?"
Всичко около него беше бяло- нямаше сгради, нямаше къщи, нямаше жива душа. Съществуваше единствено той, макар че и това не беше сигурно. Чувстваше се все едно е част от въздуха, все едно е самия въздух. Трудно му бе да попие тези нови възприятия.
"Не може да съм умрял, това е невъзможно, няма как да ми се е случило".
-Ако ти кажа, че ти наистина си мъртъв, ще ти олекне ли поне малко? - чу някакъв глас, сякаш собственото му подсъзнание му говореше. Озърна се наоколо за да разбере от къде идва и накрая го видя- незнайно откъде се беше появил строен мъж, с продълговато лице, облечен изцяло в бял костюм, с бял каскет, сливащ се максимално с околната среда. Единственото отличаващо се нещо на този фон бе неговата коза брадичка.
-Кой си ти? Къде съм?- каза той, невярващ, че тук в този странен свят има друго живо същество освен него.
-В случая не мисля, че е важно кой съм аз, Дейв ...