Антикварното магазинче опустя. Смъртта купи душата на стария антиквар. Ръждиви, гвоздеите се оплезиха по дървената му, пробита от времето, врата. Тук-там, по ъглите му висяха прокъсани сивкави завеси, извезани от паяците - предачи.
Наследниците побраха миналото време, спомените, фантазиите в кашони и ги изхвърлиха, за да превърнат помещението в модерен ресторант, лишен от светлината и причудливостта на миналото, лишен от ентусиазма на въображението, от творческия нюанс. Вещите, наситени с трагедии и екстази, отстъпиха място на модерното, натруфеното ново, което изчистваше душата от емоционални вибрации.
Отбраното софийско общество, гелосало и загърнало дребнавостта си в празна драматичност, влизаща с премерена стъпка в ресторанта. Омотаваше се в мрежа от цигарен дим и тежък парфюм, за да се наслади на новото изкуство на „синьо-зелените дяволи”*.
От пианото долитаха меланхолични блусови нотки. Едрогърда кубинка скимтеше жаловито, в опита за песен. Поклащаше тяло с музиката, вдигайки чаш ...