Събудих се от писъците си, които бяха по-оглушителни от дънещия рок в съседната квартира.

-Ванеса, намали го! - изкрещях аз и след 5 минутна пауза започнах да удрям по стената с юмрук. След третия удар станах и излезнах от стаята си, суркайки крака. Докато минавах покрай огледалото в коридора, мернах отражението си. Бавно се върнах, за да се огледам по-добре, лицето ми беше изпито от недоспиването и почасовата работа, пижамата ми на цветя се влачеше, сякаш ми напомняше, че вече е време да я сменя, а косата ми бе толкова заплетена, сякаш беше гнездо.

-Уф, сега и да се преобличам ли трябва? - изпъшках аз. Влачейки се като охлюв, се върнах в стаята, за да взема душ, да си оправя косата и да се облека.

  След половин час вече стоях пред вратата на Ванеса. Отворих я с гръм и трясък и влетях вътре. Първото, което усетих, беше миризмата на мръсни чорапи и алкохол. Откакто гаджето ù я заряза, а това беше преди два месеца, тя реши, че няма смисъл да живее, и както аз забелязах, да си пере дрехите. Ванеса отказа също и да напусне квартирата си дори за да отиде до магазина, затова се налагаше аз да пазарувам вместо нея.

-Ванеса, спри тази музика! - Този път тя ме чу и се обърна към мен, взе дистанционното и спря рока. - Благодаря, а сега вземи си проветри стаята -заповядах ù аз.

- Стига си се държала като моя майка, ако исках някой да ми нарежда, нямаше да стоя тук, а да замина с родителите си - сопна ми се тя.

- Добре съжалявам, но просто съм много притеснена за теб, откакто онзи... те заряза. Но ти си просто непоносима и аз съм имала много раздели като теб, но преживявах ли ги толкова трудно? НЕ!

- Да, но само защото ти ги зарязваш, а не те теб.

- Това е една много малка подробност.

- О, сега, като се сетя, ти пищеше ли преди малко?

- Да,така мисля, но писъците си ги чула, а когато ти виках да намалиш музиката, не ме чу, нали!

- Пак ли сънува онзи мъж?

- Да, но този път ме преследваха  и двама зли вампири. Можеш ли да повярваш, покрай твойте филми започнах да сънувам нереални и фантастични неща.

- Този път той каза ли ти нещо?

- Да, прочете ми някаква част от книга, беше нещо от типа:

                                                ''С мен сенките ще споделиш

                                                 и в легло от рози ще заспиш.

                                                 Рана кървава на врата ти знак

                                                 ще стане, а моята душа пред

                                                 всичко зло до теб ще застане.''

- Уха, много яко, а впрочем днес не си ли на оглед в новото училище?

- Мамка му, съвсем забравих - казах аз и стрелнах забързан поглед към часовника на отсрещната стена. Часът беше 7:15, а аз трябва да съм там в 9:00, а пътят ми до там бе повече от един час. Изфучах през все още отворената врата на стаята на Ванеса и се стрелнах към колата си...