Събудих се от писъците си, които бяха по-оглушителни от дънещия рок в съседната квартира.
-Ванеса, намали го! - изкрещях аз и след 5 минутна пауза започнах да удрям по стената с юмрук. След третия удар станах и излезнах от стаята си, суркайки крака. Докато минавах покрай огледалото в коридора, мернах отражението си. Бавно се върнах, за да се огледам по-добре, лицето ми беше изпито от недоспиването и почасовата работа, пижамата ми на цветя се влачеше, сякаш ми напомняше, че вече е време да я сменя, а косата ми бе толкова заплетена, сякаш беше гнездо.
-Уф, сега и да се преобличам ли трябва? - изпъшках аз. Влачейки се като охлюв, се върнах в стаята, за да взема душ, да си оправя косата и да се облека.
След половин час вече стоях пред вратата на Ванеса. Отворих я с гръм и трясък и влетях вътре. Първото, което усетих, беше миризмата на мръсни чорапи и алкохол. Откакто гаджето ù я заряза, а това беше преди два месеца, тя реши, че няма смисъл да живее, и както аз забелязах, да си пере дрехите ...