9 нояб. 2007 г., 09:28

Измаменият брадатко или любовните приключения на дядо Торбалан 

  Проза » Рассказы
2413 0 2
5 мин за четене

Докато новоизлюпеното еврейче слушаше тъжната приказка за Вълшебният долар, в офиса се развиваше първата част от балета "Измаменият брадатко". Ролята на Отело изпълняваше дядо Торбалан, а ролята на Дездемона - красивата аржентинка Франческа де Силва.
- Обииичааам теееее! - пееше Отело и подскачаше като див козел около невярната Дездемона. - Прегърниии мееее! Целуниии мееее!
- Тиии сиии ужасеен! - запя Дездемона. - Аз неее теее обичааам! Неее меее докосвааай!
- Неее бъдии жестокааа! - гласът на Отело стана мек като коприна и той сложи ръка на рамото на своята любима. - Оооо, тии съдбаа безокаа! Любовтааа е земееен раай! Любовтааа нямааа краай!
Отело се наведе и пусна езика си в ухото на Дездемона.
Любимата му изпищя и запя:
- Наааазад стариии козльооо! Нааад тиии казваам! Нее меее докосваай и сее пръждосвааи!
- Оооо! - изрева като заклан Отело и отстъпи крачка назад.
 Красивата Дездемона не беше мила ушите си от 12 години и 5 месеца и  27 дни  и вулкана в корема му избухна.
- Ооо, милиии божеее! - проплака любимата му. - Отелооо умирааа!
Прогнозата и обаче беше грешна, много грешна.
Отело не умираше, той изля съдържанието на благородните си черва на земята.
- Браво! - запляскаха всички хлебарки в залата. - Чудесно! Да живее Отело!
- Колко сме щастливи! - побута една възрастна хлебарка на име баба Цоцолана съседката си. - доживях да видя великият Отело! Сега мога да умра спокойно!
- Ами Дездемона - поклати с глава баба Клати си Краката. - Невероятна е! Ще я предложа за номинации на Оскар.
- Какви таланти, какво чудо! - цъкаше баба Цоцолана. - Не само ни представиха велико представление, но и се погрижиха за вечерята ни!
- Ммм - набръчка нос Клати си краката. - Като че ли подушвам пица! Нямам търпение, кога представлението ще свърши!
- Шшшт! - скара и се баба Цоцолана. - Гледай!
В същото време на сцената беше настъпил върховният момент. Дездемона се притече до Отело и му подаде извезана кърпичка да изтрие благородните си устни.
- Измянааа! - запя Отело. - Друг имааа!
На кърпичката бяха извезани инициалите "Р.Я"
Всички хлебарки бяха затаили дъх и очакваха с нетърпение да видят какво ще стане.
- Първокласна опера! - каза възторжено баба Цоцолана и се надигна от мястото си да види по-добре. - Какво ще стане?! Дай ми да видя в книжката! - каза тя нетърпеливо и дръпна малката книжка от ръцете на другарката си.
- Що не си купи книжка?! - намръщи се Клати си Крака. - Само 3 оризови зърна! Що се стискаш?!
- Шштт! Тихо! Гледай какво става! - обади се някой от задните редици.
Всъщност разликата между задните и предните редици не беше голяма. Младите хлебарчовци бяха насядали с гаджетата си отзад на няколко празни консервени кутии. Старите баби, които недовиждаха и пееха в хора, се бяха изкатерили на едно старо кошче, пълно с боклук.
Един хулиган се опита да се покатери на кошчето, но контрольорът го хвана за ухото и го помъкна към изхода на операта.
- Вън, хулиганин с хулиганина ти! Да не съм те видял отново!
Контрольорът се върна обратно в операта, за да види какво става с нашите герои.
- Ох, сърцееетоо мее болии! - пееше Отело. - Сърцееето мее болии, защотоо ходииш ти по чуждитеее мъжее!
- Нее! - запя Дездемона. -Аз съм честнааа девицааа!
- Добрее! Кой е "Р.Я"?
- Аз сиии порязаах кутрееето! - Дездемона се беше смутила от първо, но бързо се съвзе - Г-н Яков миии превъъързааа кутреетоо миии с кърпиичкааатааа си! Благороодееен човеек!
- Коой Якоов?! - намръщи се Отело. - Рооозен Якоов?!
- Даа! - призна си Дездемона и сви виновно очи.
- Ще му отеежа глааавааата! - задъха се Отело. Аааз хляяб муу дааавам в устааата, а тоой мии заабиваа ноож в гърбаа!
- Поостоой! - опитваше се да спре Дездемона. - Бешеее моя винаа!
Гневният като люта чушка Отело и разтрепераната Дездемона се скриха зад завесите.
- Браво! - всички хлебарки станаха на крака и взеха да пляскат.
 - Магнифико! - извика отзад професор Всезнайко.
Той беше живял цели 5 години във френското метро и всяка втора дума му беше чужда. Освен френски, знаеше испански, португалски и гръцки. Как се беше домъкнал до Америка, беше истинска загадка.
Няколко млади хлебарчовци не забелязаха, че операта е свършила и се опитваха да откраднат целувчици от приятелките си.
- Я, се виж! - халоса баба Цоцолана с бастуна си своя внук. - Виж на какво си заприличал?! А ти бре, уличнице - обърна се тя към млада кокетка със минижупче. - Моя внук не ти е достатъчен, че и друг любовник си домъкнала! Развратница такава! Ванче, ма, я ми подай чадъра си, да и кажа на тая уроспия - тя се обърна и се огледа, но от нейната приятелка Клати си Краката нямаше и следа.
Тя беше видяла, че артистите напуснаха сцената и се затича първа към останките от благородните черва на Отело. Добре, че си беше забравила чадъра, защото скоро се домъкнаха тумба от нахалници и старата баба трябваше да ги налага по гърбината, за да ги прогони...
В същото време се развиваше последната част от операта "Измамения брадатко".
- Въън! - пееше Отело. - Въъън и очитеее миии да не теее видяят повече!
- Милооост! - падна на колене Лъжливото овчарче и взе да прегръща Отело за коленете. - Тии бащицааа, тии майкааа! Имааай мииилост!
Ако беше нещо друго, коравото сърце на дядо Торбалан би се смекчило, но не и когато някой си играеше с красивата Дездемона зад гърба му. 10 минути по-късно, нещастният г-н Розен Яков си разтъркваше бутовете пред входа на фабриката. В едната си ръка държеше уокмена, а в другата заплатата за последната седмица.
- Мааахай сее! - запя от вратата Отело. -Тук нямааа място за дваа бикакаа!
Лъжливото овчарче изтри сълзите от очите си и се насочи към близката кръчма. Той искаше да удави мъката си в холандска или немска бира. Мъката му обаче взе да се опъва и от Хайнекен, той се прехвърли на Будвайзер. Една огромна бирена вълна се изля върху мъката и тя... потъна. Никой не издигна надгробна плоча на нещастницата. Тя беше забравена от всички, дори и от своя баща, Лъжливото овчарче...

 краи

 

разказите за Америка са както следва:

Страната на Пепеляшка

1.Там, където мечтите стават действителност
2.Добре дошъл в Америка.
3.На сцената излиза Ромео
4.Приказна страна
5.Колко струва една "булочка"?
6.Мостът на въздишките
7.Приказка за лъжливото овчарче, Тошко умната главица и дядо Торбалан
8.Вълшебният долар или Една приказка отвъд океана
9.Измаменият брадатко или Любовните приключения на дядо Торбалан
10.Най-новите приключения на лъжливото овчарче
11.Нощта на Вси Светии или Халуин парти
12.Трите прасенца и красавицата
13.Писмото, което Югото никога не получи
14.Руското нашествие във Флорида
15.Коя е птицата в щата? - Комарът!
16.Магическата планина
17.Една приказна земя или Дивната прелест на Северна земя

някои от разказите не са довършени...
когато музата ме осени ще ги напиша...

 


© Кольо Карпела Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • всъщност няма нищо преувеличено

    в Ню-Иорк има стотици руснаци и болшинството от тях се правят на евреи, за да могат да лапнат зелената карта...

    имах един такъв познат руснак. тои се беше записал за кандидад-евреин, но крака му никога не стъпи в синегогата...

    имах приятел от канада, които ми разправяше как там строели цели квартали от типа на затворени с охраните му, синегогите и т.н.

    ако си чужденец в амрика, никои не го е еня, но ако си евереин, всички врати се отварят пред тебе.

    затова искам да препроръчам на всички българи, които искат да доидат в америка да се пишат за евреи, иначе спасение няма...

    хехехе...

    иначе ще вървят по тежкия път на гурбетчиите...
  • Много, много ти благодаря за този хубав, хубав разказ. Мислех че можеш да пишеш само тъжни неща. Изключително... не съм приемала хлебарките като същества с живот.... просто съм прекалено ужасена от телата им. Иначе.. смях се много вътрешно... щото в стаята има и други хора. И ти благодаря за това, че си направил това уточнение по-долу... сега мога да чета колкото си искам... с една уговорка: След Исабел Алиенде

    Поздрав най-сърдечен!!!
Предложения
: ??:??