Докато новоизлюпеното еврейче слушаше тъжната приказка за Вълшебният долар, в офиса се развиваше първата част от балета "Измаменият брадатко". Ролята на Отело изпълняваше дядо Торбалан, а ролята на Дездемона - красивата аржентинка Франческа де Силва. - Обииичааам теееее! - пееше Отело и подскачаше като див козел около невярната Дездемона. - Прегърниии мееее! Целуниии мееее! - Тиии сиии ужасеен! - запя Дездемона. - Аз неее теее обичааам! Неее меее докосвааай! - Неее бъдии жестокааа! - гласът на Отело стана мек като коприна и той сложи ръка на рамото на своята любима. - Оооо, тии съдбаа безокаа! Любовтааа е земееен раай! Любовтааа нямааа краай! Отело се наведе и пусна езика си в ухото на Дездемона. Любимата му изпищя и запя: - Наааазад стариии козльооо! Нааад тиии казваам! Нее меее докосваай и сее пръждосвааи! - Оооо! - изрева като заклан Отело и отстъпи крачка назад. Красивата Дездемона не беше мила ушите си от 12 години и 5 месеца и 27 дни и вулкана в корема му избухна. - Ооо, милиии божеее! - проплака любимата му. - Отелооо умирааа! Прогнозата и обаче беше грешна, много грешна. Отело не умираше, той изля съдържанието на благородните си черва на земята. - Браво! - запляскаха всички хлебарки в залата. - Чудесно! Да живее Отело! - Колко сме щастливи! - побута една възрастна хлебарка на име баба Цоцолана съседката си. - доживях да видя великият Отело! Сега мога да умра спокойно! - Ами Дездемона - поклати с глава баба Клати си Краката. - Невероятна е! Ще я предложа за номинации на Оскар. - Какви таланти, какво чудо! - цъкаше баба Цоцолана. - Не само ни представиха велико представление, но и се погрижиха за вечерята ни! - Ммм - набръчка нос Клати си краката. - Като че ли подушвам пица! Нямам търпение, кога представлението ще свърши! - Шшшт! - скара и се баба Цоцолана. - Гледай! В същото време на сцената беше настъпил върховният момент. Дездемона се притече до Отело и му подаде извезана кърпичка да изтрие благородните си устни. - Измянааа! - запя Отело. - Друг имааа! На кърпичката бяха извезани инициалите "Р.Я" Всички хлебарки бяха затаили дъх и очакваха с нетърпение да видят какво ще стане. - Първокласна опера! - каза възторжено баба Цоцолана и се надигна от мястото си да види по-добре. - Какво ще стане?! Дай ми да видя в книжката! - каза тя нетърпеливо и дръпна малката книжка от ръцете на другарката си. - Що не си купи книжка?! - намръщи се Клати си Крака. - Само 3 оризови зърна! Що се стискаш?! - Шштт! Тихо! Гледай какво става! - обади се някой от задните редици. Всъщност разликата между задните и предните редици не беше голяма. Младите хлебарчовци бяха насядали с гаджетата си отзад на няколко празни консервени кутии. Старите баби, които недовиждаха и пееха в хора, се бяха изкатерили на едно старо кошче, пълно с боклук. Един хулиган се опита да се покатери на кошчето, но контрольорът го хвана за ухото и го помъкна към изхода на операта. - Вън, хулиганин с хулиганина ти! Да не съм те видял отново! Контрольорът се върна обратно в операта, за да види какво става с нашите герои. - Ох, сърцееетоо мее болии! - пееше Отело. - Сърцееето мее болии, защотоо ходииш ти по чуждитеее мъжее! - Нее! - запя Дездемона. -Аз съм честнааа девицааа! - Добрее! Кой е "Р.Я"? - Аз сиии порязаах кутрееето! - Дездемона се беше смутила от първо, но бързо се съвзе - Г-н Яков миии превъъързааа кутреетоо миии с кърпиичкааатааа си! Благороодееен човеек! - Коой Якоов?! - намръщи се Отело. - Рооозен Якоов?! - Даа! - призна си Дездемона и сви виновно очи. - Ще му отеежа глааавааата! - задъха се Отело. Аааз хляяб муу дааавам в устааата, а тоой мии заабиваа ноож в гърбаа! - Поостоой! - опитваше се да спре Дездемона. - Бешеее моя винаа! Гневният като люта чушка Отело и разтрепераната Дездемона се скриха зад завесите. - Браво! - всички хлебарки станаха на крака и взеха да пляскат. - Магнифико! - извика отзад професор Всезнайко. Той беше живял цели 5 години във френското метро и всяка втора дума му беше чужда. Освен френски, знаеше испански, португалски и гръцки. Как се беше домъкнал до Америка, беше истинска загадка. Няколко млади хлебарчовци не забелязаха, че операта е свършила и се опитваха да откраднат целувчици от приятелките си. - Я, се виж! - халоса баба Цоцолана с бастуна си своя внук. - Виж на какво си заприличал?! А ти бре, уличнице - обърна се тя към млада кокетка със минижупче. - Моя внук не ти е достатъчен, че и друг любовник си домъкнала! Развратница такава! Ванче, ма, я ми подай чадъра си, да и кажа на тая уроспия - тя се обърна и се огледа, но от нейната приятелка Клати си Краката нямаше и следа. Тя беше видяла, че артистите напуснаха сцената и се затича първа към останките от благородните черва на Отело. Добре, че си беше забравила чадъра, защото скоро се домъкнаха тумба от нахалници и старата баба трябваше да ги налага по гърбината, за да ги прогони... В същото време се развиваше последната част от операта "Измамения брадатко". - Въън! - пееше Отело. - Въъън и очитеее миии да не теее видяят повече! - Милооост! - падна на колене Лъжливото овчарче и взе да прегръща Отело за коленете. - Тии бащицааа, тии майкааа! Имааай мииилост! Ако беше нещо друго, коравото сърце на дядо Торбалан би се смекчило, но не и когато някой си играеше с красивата Дездемона зад гърба му. 10 минути по-късно, нещастният г-н Розен Яков си разтъркваше бутовете пред входа на фабриката. В едната си ръка държеше уокмена, а в другата заплатата за последната седмица. - Мааахай сее! - запя от вратата Отело. -Тук нямааа място за дваа бикакаа! Лъжливото овчарче изтри сълзите от очите си и се насочи към близката кръчма. Той искаше да удави мъката си в холандска или немска бира. Мъката му обаче взе да се опъва и от Хайнекен, той се прехвърли на Будвайзер. Една огромна бирена вълна се изля върху мъката и тя... потъна. Никой не издигна надгробна плоча на нещастницата. Тя беше забравена от всички, дори и от своя баща, Лъжливото овчарче... |
краи разказите за Америка са както следва: Страната на Пепеляшка 1.Там, където мечтите стават действителност 2.Добре дошъл в Америка. 3.На сцената излиза Ромео 4.Приказна страна 5.Колко струва една "булочка"? 6.Мостът на въздишките 7.Приказка за лъжливото овчарче, Тошко умната главица и дядо Торбалан 8.Вълшебният долар или Една приказка отвъд океана 9.Измаменият брадатко или Любовните приключения на дядо Торбалан 10.Най-новите приключения на лъжливото овчарче 11.Нощта на Вси Светии или Халуин парти 12.Трите прасенца и красавицата 13.Писмото, което Югото никога не получи 14.Руското нашествие във Флорида 15.Коя е птицата в щата? - Комарът! 16.Магическата планина 17.Една приказна земя или Дивната прелест на Северна земя някои от разказите не са довършени... когато музата ме осени ще ги напиша... |
|
в Ню-Иорк има стотици руснаци и болшинството от тях се правят на евреи, за да могат да лапнат зелената карта...
имах един такъв познат руснак. тои се беше записал за кандидад-евреин, но крака му никога не стъпи в синегогата...
имах приятел от канада, които ми разправяше как там строели цели квартали от типа на затворени с охраните му, синегогите и т.н.
ако си чужденец в амрика, никои не го е еня, но ако си евереин, всички врати се отварят пред тебе.
затова искам да препроръчам на всички българи, които искат да доидат в америка да се пишат за евреи, иначе спасение няма...
хехехе...
иначе ще вървят по тежкия път на гурбетчиите...