Очарователен аристократизъм излъчваше домът на професор Матев. В него сякаш витаеше духът на Хипократ, а Гален бе направо оживял. По стените на кабинета му, върху дървени рафтове с цвят на черешово дърво, до многобройните, небрежно поставени учебници по медицина, искряха какви ли не цветни шишенца, епруветки и колби. У случайно надникналия затрептяваше вълшебното чувство, че се намира в аптека от края на осемнадесети и началото на деветнадесети век. Усещането за докосване до нещо древно и ценно се допълваше от изисканата мраморна скулптура на бащата на медицината, подарена на професора от негови почитатели след един симпозиум в Париж. На малкото място на стената, сгушило се празно между книгите и колбите, се открояваха Хипократови принципи, изписани с позлатени букви: „На първо място – не причинявай вреда!” и „Изкуството е вечно, а животът – кратък”. Полумракът в единия ъгъл на кабинета бе приласкал стар роял, а дърворезбите с флорални мотиви му придаваха вид на мъдрец. Достолепно бюро ...