Изплашен от думите ми. Търсещ смисъла зад всяка от тях…
Правиш се, че ме няма? Но аз съм тук. И не се крия. За разлика от теб...
Отново си в гъстата гора на отчаянието. Вървиш сам сред дърветата, но ти изскачам неочаквано зад някое от тях. Появявам се когато най-малко очакваш. И отсъствам когато ме търсиш… Взимаш брадвата. Опитваш се да отсечеш дървото, на чиито клони висят хилядите ми думи? А дали ще успееш…
На мълчанка ли ще си играем? Тази игра по принцип не ми е по вкуса, но ако толкова настояваш, мога да се науча, само за да те победя и в нея, както на...
Дали ме четеш? Дали те чета? Променил ли се ме поне малко? А дали се присещам за теб? Още ли разбутваш нощите ми? Хм, не знам. Оставям отговорите на въображението ти. Да предположим, че имаш такова…
И да искаше, не можеше да се опишеш по-точно…
© Есенен блян Все права защищены