Ако е вярно, че човек, когато умира, вижда най-хубавите си мигове, хора и предмети от живота си, трябва ли да умра, за да те видя отново?...
Мислеше си тя и внезапно затвори очи...
Беше някъде далеч във времето... На място, различно от действителността... Различно време, различно място, различни хора, но същите мисли, същите чувства, същия живот в различна опаковка...
Пред портите на местната църква седеше безпомощна девойка. Обляна в сълзи, тя си говореше сама... Чакаше свещеника... Искаше с някой да сподели онази черна болка, която не и даваше мира. Не мина много време и портите се отвориха. Свещеникът видя момичето и веднага отиде при нея:
- Мило момиче, защо плачеш?
Тя погледна отеца и каза:
- Извърших грях... влюбих се!...
- Дете, откога да се влюбиш е грях? Това е най-чистото и красиво нещо, което може да ти се случи. Любовта идва внезапно и е толкова нежна. Това не е грях, а дар от Бога... Радвай се, чадо, радвай се... и обичай! - отвърна старецът.
- Не! Не мога! Не трябва!!!... ...