Здравейте, аз съм Камъче! И съм вечно...
По принцип съм си много мързеливо, бях си намерило едно местенце между две големи скали до морето, не ме достигаше вода и човешки крак трудно се озоваваше там - убежище мечта! Имах сменящи се съседи - интересно е как живите същества не обичат спокойствието, аз го намирам за... Смисъл.
И така, много обичам да наблюдавам хората, и кой ли не обича, странни са, често не ги разбирам, но мисля, че и те самите често не се разбират, тъжни са, но пък могат да бъдат истински всеотдайни и издържливи - търпят на болка.
Един ден до моите две скали, т.е. само до едната, се появи семейство - мъж, жена и малко момиченце. Докато се ,,навъртаха’’ около мен, ме беше страх да не ме намерят и да ме хвърлят в морето. Изкараха няколко дни на палатка и си заминаха. След това животът ми продължи по старому, но след застудяването семейството се върна. Не мислете, че ние, камъчетата, се славим с голяма памет, поне аз не, но ги познах по момиченцето - то правеше пясъчни за ...