Когато съдбата ни срещна, и двамата бяхме в разцвета на младостта си. Той имаше къса права черна коса, и кафяви очи, които винаги ме гледаха предизвикателно. Освен това беше умен и грамотен, а аз доста държах на тези неща. Няма да си кривя душата ако кажа, че успя да ме впечатли почти веднага. Всъщност той имаше вид на студен човек, който не допуска никого до себе си. Но по някаква причина мен ме допусна за кратко. Но този малък период през живота ми, остави следи в мен завинаги…
Всичко се случи през октомври. Учехме различни специалности, но бяхме в един факултет и заради това на откриването на учебната година, трябваше да сме в една зала. Падна се така, че той да стои до мен. Тогава не му обърнах особено внимание. Но няколко дни по-късно всичко се промени…
Отивах до магазина и случайно го видях. Поздравих го, защото все пак го познавах. Той ме попита какви са ми плановете. Казах му, че нямам такива. Тогава ме покани да се помотаем. Аз се съгласих, защото ми беше скучно и си казах, че ...