Пожелавам ти всичко хубаво! Тръгвай си! Не се притеснявай да затръшнеш силно вратата - тук отдавна всичко е разбито на хиляди парченца. Хайде, тръгвай по- бързо! Чакам да си заминеш, за да заключа завинаги вратите към сърцето си. Заминавай! И без това много дълго се застоя. Защо стоиш още тук? Не ти ли стига, че изпотроши всичко? Не те ли интересува, че това което унищожи, не може да бъде възстановено? Кажи как да те прогоня - не успях със сълзи, не успях и да те намразя. Остави ме на мира и вземи със себе си потрошените парченца - не са ми притрябвали! Остави сърцето ми празно - предпочитам го такова, а не запълнено с твоето дразнещо присъствие. Умолявам те, отивай си! Вън! Не ме ли чуваш? Глух ли си? Не, просто си алчен. Не искаш да вземеш само разбитите парченца от сърцето ми, искаш да го изтръгнеш цялото. Добре тогава, вземай го - то и без това е безобразно накъсано.
  И ето, най-после поемаш по пътя си с моето сърце, натъпкано в задния ти джоб. А аз оставам сама и оттук нататък за мен ще е все така - празна черупка без сърце!