Прекрасен беше този град, където неусетно отлетяха най-хубавите години от съвместния им живот.
Не беше трудно за тях, селските чеда, да свикнат с новата среда, да тръгнат в крак с ритъма на градския живот, да се гмурнат в морето от хора, прииждащо на талази , заляло улици и площади, особено през летния сезон.
С радостна възбуда, като деца, попаднали в пъстро панаирно градче, те се сляха щастливи с гражданите на Варна, за която и двамата мечтаеха от деца.
И как да не харесваш и обичаш този град – бяла чайка, извила крила грациозно над морския бряг? По широките ù прави улици бродеше с тихи стъпки като палав младеж морският бриз. Той ласкаво галеше лицата на забързаните минувачи, закачливо полюшваше полите на жените, целуваше чувствено изваяните бронзови тела на прекрасни момичета и шепнеше нежни слова на влюбените в морската градина.
Варна беше град с особено, неповторимо очарование. Приличаше на пищна хубавица, полегнала кротко в зелената прегръдка на паркове, градини и лозя, оглеждаща ...