Изстрел. И след него нищо.
Изстрел. И след него онази мъничка надежда за по-хубаво начало.
Изстрел. И след него сърцето ми намери всичките си парченца и самичко си се залепи.
Изстрел...

Как исках да ти кажа всички неща, останали неизказани, висящи над бездната между нас... Но не го направих. Не казах нищо. Стоях и се надявах ти да проговориш пръв, ти да кажеш "Съжалявам!", ти да направиш заветната първа стъпка. Но не го направи. Не каза нищо. Стоя и се надява аз да започна.
Знаехме правилата на тази игра. И двамата се бяхме научили да я играем перфектно. Нямаше значение колко болеше, колко думи останаха заседнали в гърлата ни, колко косвени жертви наранихме, колко усилия хвърлихме да раним другия... Нищо от това нямаше значение. Играейки играта, се бяхме превърнали в кукли без сърца.
А бе толкова хубаво когато бяхме "ние", а сега сме "аз" и "ти". Не можем дори и едни кавички да поделим. Превърнахме дните си в безспирна война, забравяйки за всички хубави и мили спомени... Създадохме си нови - кървящи, отровни и убиващи рани... Заменихме това, което имахме за шишенца отрова, която бавно да отпиваме при всеки нов удар.
Сами се убиваме. Отричаме се взаимно. Кълнем дните си, в които бяхме щастливи заедно. И за какво? За утехата да нараним другия... за усмивката, когато видим другия на земята... за отмъщението, за което сме готови да заплатим най-високата цена - сърцата си...
Понасяме всеки удар сами... Защитаваме се, нападайки... Безкрайна война на двама души, които се гледаха в очите и си казваха "Обичам те!". Някога... Отдавна...
Сега сме забравили това... Помним само как се наранихме в края... как откраднахме мечтите на другия и ги стъпкахме... как превзехме личния му Ад и го превърнахме в свое Царство... Как разрушихме света си.
А можехме да оправим нещата... Компромис тук, компромис там... Любовта нали я имаше...
Но не... Решихме да сложим край, да се обърнем на другата страна и да продължим сами. Да се срещнем с ония другите. Да нараним и тях. Да продължим сами. Да изградим маската на Щастието си. Да нараним и приятелите си. Да продължим сами. Да намерим отново другия. И да започнем война.
Любовта ни се превърна насила в омраза, защото да обичам, болеше твърде много...

И сега...
Краят.
Вече не боли.
Изстрел. И сърцето ми отново е цяло.