Срамувам се от самата себе си. Защото през цялото време обичах неподходящите хора, докато трябваше да обичам теб. Съжалявам, че те пренебрегвах, подценявах, обиждах... Съжалявам, че не ти давах това, което заслужаваш и че страда толкова много. Съжалявам, че те карах да търсиш удобрението на хора, които дори не харесваш. Съжалявам, че те накарах да вярваш, че не си красива... Обичах толкова много хора, давах им всичко от себе си и накрая оставах празна. Съжалявам за среднощните ни разговори и че ти казвах, че в теб е вината. Никога не е била в теб. Съжалявам, че те обиждах за неща, които не можеш да промениш. Ти си структурата, която не ми дава да се разпадна, която ми позволява да ставам всяка сутрин и да живея. Не си перфектна, но всичко е наред, не трябва да бъдеш. Ти си страхотна за мен. Умна, забавна, добра. Възхищавам се колкото състрадателна си и как искаш всички около теб да са щастливи. Как си готова да помогнеш на някого без да се замислиш. Как се усмихваш на непознати, за да ...