27 мар. 2008 г., 12:22
39 мин за четене
Колко бързо падаме от нищото обратно в нищото - древен надгробен надпис
Ако някога сте сънували навалял сняг, опитвали ли сте се да му измерите дебелината? Аз не бях опитвал. Дори подобна идея не ми беше хрумвала и по време на сън до онази сутрин, когато се събудих с ясно запазения образ в паметта ми на снега от едно поле и спомена за усилията, които бях правил преди моето събуждане за да си представя колко дебела бе снежната покривка върху това поле.
Сега Андрей продължаваше да мълчи в канцеларията от другата страна на бюрото. Не изглеждаше смутен, не беше и предизвикателен, просто седеше и мълчеше. Неговият поглед бе жив, зениците му се движеха ту на малка, ту на по-голяма ширина, сякаш нещо постоянно ги отвличаше по пода и стените, но въпреки това, не пропускаше да ме погледне през няколко секунди, като задържаше очи върху лицето ми. Продължаваше, обаче да мълчи.
И тогава очите му играеха така, макар всичко у него да изглеждаше спокойно - чакаше ме пред вратата на църквата, снегът п ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация