Извън политиката - нормалният свят на екрана
Седях почти цял ден пред телевизора. Четох си нещо по телефона и електронната книга /на шрифт 24 успявам/, зяпах малко филми и сериали.
Но предимно следях включванията от различни точки на България.
Не, хич не ми пука кого къде ще сложат кукловодите. У нас отдавна хората не избират кмет, а гласуват за партия. Или за пари…
Гледах България. Истинската България. Не жълтите павета, дебилите от властта или умнокрасивите инфантили, смятащи се за център на Вселената, щото от тоалетната им тече в бившата Перловска река.
Гледах хората, които трябваше да са миманс за политиците, но всъщност бяха много, много по-интересни и живи от куклите…
Малко село в Кърджалийско. За пръв ще имат кмет. Един кандидат. За подобно село и той е много – статистически цял процент от жителите.
До селото път няма. Кола не стига. Наблизо – в Родопите това означава през три баира, два рида и един хребет – минава влак. Веднъж в денонощието. С него МОЖЕ да се отиде до града. Ако имаш пари за билет, намериш къде да спиш до следващия влак на другия ден, все още те държат кокалите прав и придвижващ се…
Друго село. В Радомирско. Магазин няма. Хората доизживяват дните си с хляб, пристигащ във вторник, четвъртък и събота. Пак често – зная села, където хлябът го карат веднъж седмично.
Трето село…
Четвърто…
България, която е оцелявала винаги така – въпреки. Въпреки нашественици, въпреки завоеватели, въпреки бандити и мошеници…
Превръщайки проблемите с оптимизъм в сатира. И неразбираща подигравка с властта…
Че какво им е на хората? Видели са и две, и двеста. Маса самонадеяни дрънкащи от екрана глави са подминавали и забравяли. Животът им минава не в търсене на по-високо място по клона, та дори да лъснат червени задници, а в живот. Делничен, банален, повторяем… И техен си…
Българи…
Търпеливи…
Което търпение се трупа, трупа… И избухва… Рядко, но поразяващо и разрушаващо…
Усмихнати, примирени, избягващи нахалните мисирки, пазещи за себе си истинските чувства и мисли…
Те не цитират Киркегор и не обсъждат новия любовник на шумна певица или певец, с недоумение чуват за модерни теории, ненормални прайдове и нормални крадци и далавераджии…
Знаят – всичко тече. И пяната бухва, пък сляга и мръсотията потъва. Реката се изчиства.
Засега само гледат…
Лошото за някои ще настъпи, когато хората там прозрат…
А мръсната пяна в реката се разбива с копраля, кобилица или просто прът…
По-неприлични коментари - https://genekinfoblog.wordpress.com/
© Георги Коновски Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
А си го е казал народът: На зла круша - зъл прът.
-
Благодаря, Люси, Атанасе!
-
Много добре, много точно си нарисувал нормалния свят. Браво!
-
Като се замисля..., ами ДА... В България от доста време ни управляват едни кухи кукли на конци ... Явно наситина трябва мръсната пяна в реката да я разбием с копрали, кобилици, тояги, геги, клюнгове.. който каквото има под ръка .. И така ще е,за да имаме една по-чиста река, която да ТЕЧЕ напред , а не да блатясва в безвремие ... !
-
Благодаря, Веселина!
-
Сантиментално.Чисти мисли на Родолюбец.Житейски съждения,Харесах и отново прочетох.
-
Благодаря, Георги!
-
Вече е толкова, че динамит трябва...
Поздравявам те
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
