"Джаф, джаф, ей, ти, да, точно ти, джаф, ама погледни насам деее... Ето ме! Тук съм! Не в деколтето, а в чантата, глупчо, в чантата, която се люлее до него... Пфу, тъпчо, ама съм свикнала, джаф, отдавна съм свикнала. А какъв красив пич ходеше до него, лелеее. Със сини очи, благородно изражение, на което дори клепналите уши придават допълнителна доблест! А каква походка, джаф, как само царствено люлееше опашката си...
Е, изпуснах го това бонбонче... Ама ако бях като него, да тичам, как щях да го гризна сладко по едното ухо... Ех, мечти, мечти...
Опссс, писнало ми е вече!... А, добре, само гледат, лигавят се, ама не посяга, джаф... Пфу, кога ли ще ухапя някоя такава, да усетят, че и в мен живее вълк! Нищо, че съм кило триста двадесет и пет грама чист сексапил...
Ооо, пак бутик... Обичам си моята, ама ето, джаф, че пак нови панделки оглежда... Триста долара? Е, кичозно е, за тези пари бих купила онази розовата каишка с дългото поводче! Ама кой ли ме пита мене, джаф... Най-малкото, тя... А ...