Жажда за живот
Северен вятър продухва ушите ми, иде ми да зарева!
Не спирам да си повтарям: "Ще успееш, ще стигнеш до хижата!"
Вече отмалявам, ходя хаотично... но не спирам... крачка след крачка, стопявам от пътя...
Ледени висулки под носът ми висят, надигам ръка и ги свалям, за пореден път...
Скреж замрежва очите ми, повтарям : "Ще стигна, ще успея!"
Не чувствам пръстите си отдавна и сигурно ще ги загубя... майната им!
Само да успея!
Вървя...
Бяла пелена топло се спуска и завива премръзналото ми тяло.
Ах, най-после да се стопля...
Колко е прекрасно... ...