ЖАНРОВИ ЕТЮДИ V: ЧЕРНА ФАНТАСТИКА (1)
-Г-не, г-жа Рох е готова да се срещне с Вас – гласът на Даниел беше плътен и равен. Сигурно щеше да бъде такъв и ако ми съобщаваше, че по работа ме търси самата Смърт. Впрочем предполагам, че когато някой ден дойде при мен, тя ще си запише час при Даниел, ще изслуша встъпителните му думи във фоайето и ще изчака, докато той я въведе. Винаги съм си я представял като добре възпитана дама на средна възраст. Като човек, с когото лесно ще се разберем.
Г-жа Рох беше именно дама на средна възраст. Най-вероятно между 50 и 55. Може би малко повече. Облечена в безупречен сив вълнен костюм, шит по мярка. Прическата ù подсказваше, че носи шапка, която е оставила във фоайето. Косата ù бе леко прошарена, но по все още красивото ù лице с възостри черти почти не се забелязваха бръчки. Сините ù очи бяха спокойни и непроницаеми. Само в ъгълчетата на устата ù едва забележима лежеше сянката на някаква преживяна болка. Или само така ми се струваше?
- Здравейте, госпожо! ...